 |
| Николай Кадийски, зам.-председател на НПО "С мисъл за всеки" Фотограф: Елена Донкова |
Над седем години се занимава с недвижими имоти в гр. София. Но се пренасочва в друга сфера, която да му даде възможността да бъде социално ангажиран към хората в България. У него се заражда идеята за неправителствена организация, насочена към образованието, околната среда и социалните услуги. Намира си двама съдружници и заедно създават неправителствена организация. Той е Николай Кадийски, зам.-председател и член на управителния съвет на НПО „С мисъл за всеки”, 29-годишен, от гр. Бургас.
„С мисъл за всеки” получава на 5-ти януари тази година официално решение за сдружение с нестопанска цел в частна полза. За това време екипът е организирал няколко събития. Били са партньори на различни мероприятия, последното от които е детският турнир по футбол „Купа Бургас 2015”.
Има голям брой неправителствени организации, които са свързани с образованието и кариерното развитие на младежите в България. С какво вашата организация е по-различна?
Повечето организации наблягат на лекции, на събития с презентации или организират информационни събития. Ние действаме проактивно, като караме младежите сами да стигнат до отговорите на нещата които ги вълнуват, правим дискусии, помагаме им да се провокират, за да откриват сами техните желания, приоритети и мотивация. Опитваме се да събудим позитивизма в тях.
Кое е последното събитие, което организирахте?
На 25 март в Немската езикова гимназия в Бургас организирахме дискусия на тема „Накъде след училище?”, на която събрахме близо 50 ученици от 10, 11 и 12 клас. Задавахме им въпроси като: „Какво ще учите?”, „Какво ви се учи?”, „Стажувате ли?”, „Знаете ли за стажове?”, „Готови ли сте да направите компромис със себе си?”, „Какво правите през лятото?”. И те всички стоят и мълчат, не могат да кажат нищо за реализацията си.
 |
| Логото на неправителствената организация |
По-голямата част от родителите казват на децата какво да учат, защото виждат какво се търси като работа. Така 4-5 години децата им са в учебното заведение и в един момент се оказва, че това, което завършват, не е необходимо на бизнеса и те нямат място на пазара на труда.
Трима ученици от общо 50 вдигнаха ръце, когато ги попитахме колко от тях работят. Когато бях на 16 години, работех и си изкарвах пари. Бях спасител, всеки ден бях на плажа. Развивах комуникационни умения, развивах начин на поведение. Сега те не мислят дори да стажуват.
Зададохме им въпроса: „Според вас какво ви дава дипломата?”. Отиваш на работа, показваш я и те разбират какво си завършил. Но ти казват: „Добре, покажи ни каква практика си натрупал… Четири години, докато учеше, през лятото защо не си намери място, на което да придобиеш опит?”.
Дори аз сега бих се съгласил да работя като барман. На сезонна работа може да се изкарат повече пари, отколкото получава един шеф на банков клон, който е с две висши образования, отговаря за немалък брой служители, куп документация преминава през него и работи от тъмно до тъмно.
Не може в България за цялото Черноморие да са нужни 100 000 души персонал и да има недостиг на близо 40 -50 000 души. Което означава половината персонал да липсва. 40 процента от наетите да е квалифициран персонал, а останалите да не са запознати с естеството на работа, но да са там, защото търсенето е по-голямо от предлагането.
А 60 000 души от цяла България на възраст между 19 и 29 години да са безработни. С тази бройка може да попълним цялото Черноморие и да осигурим работа на голям процент от хората. Това искаме и да направим – да съберем младежите от икономически по-слабо развитите градове, да ги мотивираме, да ги закараме там и да им дадем възможност да се докажат най-вече пред себе си, че са можещи хора. Това е основната ни цел.
Имаме много идеи освен мотивацията, да им предложим възможност да разберат какво им се работи, кое би им доставило удоволствие – дали да заваряват тръби или да редят коктейли, дали да сгъват чаршафи или да окосяват градинки – всичко това е неквалифициран персонал. Но всеки един получава заплата и може да прави нещо полезно, което му доставя удоволствие. И вместо да се чуди бизнесът как да вкара чуждестранни работници, защото трябва да се запълни липсващият персонал, наетите да бъдат българи, които да участват активно в развитието на държавната икономика.
Каква е реакцията на бизнеса, опитвайки се да го свържете с неквалифицираните младежи? Къде срещате трудности?
Доста позитивни и малко отрицателни са реакциите, но и те самите знаят, че връзката е скъсана. И двете страни имат прекалено високи очаквания, затова и балансът е нарушен. Но всички са отворени към преговори. Надяваме се да сближим в бъдеще корелацията работник-работодател.
Голям проблем е, че сме нова организация и все още ни гледат с недоверие. Тепърва се сблъскваме с проблемите, но имаме идеи и решения за тях. Заредени сме с позитивизъм и желание, които искаме да предадем на всички около нас. Да видя усмивките на хората, които са участвали в проекта, и на тези, към които е бил предназначен, е ценното в работата.
Как Ви помага в работата това, че сте изучавали социални дейности?
Помага ми да комуникирам с всякакви хора, да ги разбирам по-лесно, да намирам съмишленици в каузата и да успяваме да вървим заедно напред.
Правите ли социологически проучвания?
Постоянно правя. Когато се провеждаше международното изложение „Образование без граници” в Националния дворец на културата, присъствах като доброволец в организацията на събитието. Идеята ми беше да направя проучване какво се случва сред младите, какви са им възгледите и вижданията за образованието извън България и дали учат по собствено желание или по такова на родителите им.
Представяха се 70 университета от цял свят, които предлагат възможност за студентски кредит, за стипендия, в какви специалности може да се обучават младежите, доброволчески начала, за стажуване и т.н. Близо 60 процента от посетителите, които дойдоха на изложението, бяха родители, а само 40 процента – младежи.
Около 20 процента от младежите, имащи интерес да видят какво могат да учат и да специализират, бяха дошли сами, а останалите 20 процента бяха с родителите си. Фактът, че родителите бяха повече, показва, че младите в днешно време нямат желание за развитие. Една от причините е, защото учат това, което искат родителите им, без те да имат право на глас.
Видях как едно младо момче, гимназист, казва: „Ето този университет ми харесва.”, а баща му се обръща към него с думите: „Нали сме се разбрали какво ще учиш. Дай да ходим към техния щанд.”. Те учат нещо, което са им казали родителите, нямат желание да го учат, не им доставя удоволствие, слушат и виждат какво се случва в държавата и са предубедени. Точно това е проблемът, точно това се опитваме да променим ние.
Какво най-често Ви казват учениците, с които се срещате, като обратна връзка?
Кога ще организираме отново такова събитие, как могат да получат повече информация, как могат да се включат в организация на събитията и много други които ни радват, че те започват да бъдат активни.
Кой е първият Ви професионален неуспех?
На 7 години продавах дъвки и близалки пред входа на блока и един ден оборотът, който бях натрупал, просто изчезна. Не разбрах къде отиде и фалирах.
Какво Ви мотивира и какво Ви демотивира?
Мотивират ме успелите и инициативните хора, които са започнали от нищо и са се борили за целите и идеите си. Мотивира ме и всеки, който е готов да допринесе с нещо добро. А най-много ме мотивират усмихнатите хора. Мога да кажа, че не зная какво е демотивация, не я срещам по пътя към развитието на целите.
Какво следва в идните месеци?
На 7 май в Бизнес инкубатор - Бургас сме поканили семейство спортисти, които да разкажат и да отговорят на въпроси относно правилното хранене и излишните килограми и това как да се справим с тях. За организирането на това събитие сме провокирани от затлъстяването сред младите и малката информираност, а и все пак идва лятото.
Интервю на ЕЛЕНА ДОНКОВА
Публикации от автора
Голям проблем е, че сме нова организация и все още ни гледат с недоверие. Тепърва се сблъскваме с проблемите, но имаме идеи и решения за тях. Заредени сме с позитивизъм и желание, които искаме да предадем на всички около нас. Да видя усмивките на хората, които са участвали в проекта, и на тези, към които е бил предназначен, е ценното в работата.
Как Ви помага в работата това, че сте изучавали социални дейности?
Помага ми да комуникирам с всякакви хора, да ги разбирам по-лесно, да намирам съмишленици в каузата и да успяваме да вървим заедно напред.
Правите ли социологически проучвания?
Постоянно правя. Когато се провеждаше международното изложение „Образование без граници” в Националния дворец на културата, присъствах като доброволец в организацията на събитието. Идеята ми беше да направя проучване какво се случва сред младите, какви са им възгледите и вижданията за образованието извън България и дали учат по собствено желание или по такова на родителите им.
Представяха се 70 университета от цял свят, които предлагат възможност за студентски кредит, за стипендия, в какви специалности може да се обучават младежите, доброволчески начала, за стажуване и т.н. Близо 60 процента от посетителите, които дойдоха на изложението, бяха родители, а само 40 процента – младежи.
Около 20 процента от младежите, имащи интерес да видят какво могат да учат и да специализират, бяха дошли сами, а останалите 20 процента бяха с родителите си. Фактът, че родителите бяха повече, показва, че младите в днешно време нямат желание за развитие. Една от причините е, защото учат това, което искат родителите им, без те да имат право на глас.
Видях как едно младо момче, гимназист, казва: „Ето този университет ми харесва.”, а баща му се обръща към него с думите: „Нали сме се разбрали какво ще учиш. Дай да ходим към техния щанд.”. Те учат нещо, което са им казали родителите, нямат желание да го учат, не им доставя удоволствие, слушат и виждат какво се случва в държавата и са предубедени. Точно това е проблемът, точно това се опитваме да променим ние.
Какво най-често Ви казват учениците, с които се срещате, като обратна връзка?
Кога ще организираме отново такова събитие, как могат да получат повече информация, как могат да се включат в организация на събитията и много други които ни радват, че те започват да бъдат активни.
Кой е първият Ви професионален неуспех?
На 7 години продавах дъвки и близалки пред входа на блока и един ден оборотът, който бях натрупал, просто изчезна. Не разбрах къде отиде и фалирах.
Какво Ви мотивира и какво Ви демотивира?
Мотивират ме успелите и инициативните хора, които са започнали от нищо и са се борили за целите и идеите си. Мотивира ме и всеки, който е готов да допринесе с нещо добро. А най-много ме мотивират усмихнатите хора. Мога да кажа, че не зная какво е демотивация, не я срещам по пътя към развитието на целите.
Какво следва в идните месеци?
На 7 май в Бизнес инкубатор - Бургас сме поканили семейство спортисти, които да разкажат и да отговорят на въпроси относно правилното хранене и излишните килограми и това как да се справим с тях. За организирането на това събитие сме провокирани от затлъстяването сред младите и малката информираност, а и все пак идва лятото.
Интервю на ЕЛЕНА ДОНКОВА
Публикации от автора
Няма коментари:
Публикуване на коментар