Снимка: Яница Маринова |
Манеки Неко, дарума, Гретхен, Емили!
Това не са просто имена. А лични имена на кукли.
Висока е 1.92. Облечена в приказно бяла рокля, в едната си длан държи ветрило, косите и са в стил - букли, очите ѝ са наситени с прашец мигли, лицето ѝ е от порцелан. Идва от Германия!
Към точно този момент обитава арт къща "Куклите" в София. Собственото ѝ име е Гретхен.
Първите порцеланови кукли започнали да се правят в Германия в началото на 19-и век. Съвсем скоро те се превръщат в любимите играчки на децата! Куклата е и първия другар на детето и много често то си обяснява света през нея. Днес порцелановите кукли се срещат рядко, а реставрацията е скъпа. Те са с бузки и полуотворена уста. В началото на производството главата е била овална, а вече по- късно се появяват косите и всякакви добавки към модела. По това лесно могат да бъдат познати. С тях са си играели децата на богатите.
Всъщност интересно е да припомним как се заражда куклата като играчка - като на шега!
Снимка: Яница Маринова |
Шивачите, за да показват моделите на роклите си на дамите от висшето общество са правили макет на роклята върху малък човек или кукла... Едва по-късно идва хрумката, че самият макет може да бъде пособие за игра.
На времето е имало традиция децата да се снимат с кукли с повод и без. И до днес са запазени ретро фотоси, които показват щастието на децата, запечатано в лента.
Очите на порцелановите кукли са изразени и пренасят детето в един друг свят. Най- често те са от типа "клепащи, заспиващи" - куклата е с отворени и затворени очи, което се регулира. На времето са се правели и очи със страничен механизъм, при които очите на куклата никога не заспиват, а само се местят на ляво и дясно.
Българинът Петър Еневски открива света на механиката на порцелановите кукли и започва да ги колекционира, подтикнат от дъщеря си. В арт къща "Куклите" могат да бъдат видяни негови кукли. Оказва се, че колекционерите на кукли са повече мъже, отколкото жени.
Дамите кукли са много повече отколкото момчетата. В някой от годините на производство се правели кукли с нещастливи лица. Но тъй като те често предизвиквали болка у децата, започнали да правят кукли със сменящи се емоции. Този тип кукли са подходящи в психодрамата като средство за изразяване на емоция.
Порцелановите кукли от Германия си имат сериен печат, който обикновено в завода поставяли на гърба на куклата. От бебета през принцеси, куклите винаги си оставали атракция за децата.
И още други кукли в арт къща ,,Куклите”:
Снимка: Яница Маринова |
В българската култура се правят кукли, с автентични облекла и накити от съответната географска област. Хитър Петър е често срещана кукла.
Знаете ли, че в Япония най-старата кукла се нарича "дарума"? Наричат я още "кукла на желанието". Рисуват лявото око, когато си пожелават нещо, а дясното, когато желанието им се сбъдне!
Манеки Неко пък е кукла – котка, която носи късмет и успех. Тази кукла се подарява на хора, които имат бизнес, свързан с привличане на клиенти.
Съществуват и такива кукли, които са събирателни. Когато се преобръщат те имат няколко лица. Особено атрактивни са при театрални представления.
Независимо коя кукла изберете за свои другар, важно е да имате емпатия към нея.
Светът през очите на детската играчка винаги е по-спокоен и вълшебен.
ЯНИЦА МАРИНОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар