Валерия Пачева: „Искам да запаля огъня в сърцата ви!”

Решението на проблемите в държавата е в ръцете на младите хора

Д-р Валерия Пачева е родом от град Добрич, където е израстнала и завършила средното си образование в езикова гимназия с профил френски език. След това е кандидатствала в Софийския университет, където е приета в специалност „История”, но благодарение на огромното си желание и упоритост, след първата година като студент, се премества във Факултета по журналистика и масова комуникация. Завършила е докторантура в сферата на корпоративните комуникации и в момента е преподавател в УНСС и курсов ръководител на втори курс – специалност „Журналистика”. Има една написана книга и в момента подготвя втора. В забързаното си ежедневие намира време да посещава фитнес и е щастливо обвързана, както сама определя. Книгата, която често отгръща е „Зорба гъркът”на Никос Казандзакис, а в момената чете „Музей на невинността” на Орхан Памук. Онези, които я познават, знаят за страстта й към джаз музиката, капучиното и най-вече за голямата и любов, наречена Франция. Когато се срещнеш с този човек, ти се иска да му задаваш колкото се може повече въпроси, не за да му вземеш интервю, а просто, за да видиш какво ще отговори. По френски деликатна и непривично за нашите ширини учтива, д-р Пачева се опитваше да се обръща към мен на „ти” и да ми говори на малко име, дали заради възпитанието й, дали заради навиците, това не й се отдаваше, което ме накара да се замисля, дали съм бил прав да имам подобна молба към нея, с цел скъсяване на дистанцията.

Д-р Пачева, кажете ми как се забавлява един човек със сериозна професия, като вашата, какво прави през свободното си време и изобщо остава ли му такова в този динамичен и объркан свят?

Стремя се да намирам време за личен живот. Много обичам да пътувам, а и семейното ми положение позволява да посещавам често Франция, да поддържам нивото на езика си, да се запознавам с нови хора, като ми помага и в професионален план. Когато харесваш това, което правиш, то се превръща в твое хоби. Наистина намирам доста интересни неща, свързани с работата ми, дори в свободното си време. Когато мога обикалям България, много обичам планините. Като истински франкофон харесвам френското сирене и оценявам доброто вино. Зодия Телец съм, а за нас е характерно, че сме ценители на хубавите неща. Харесвам добрия стил като начин на живот. Аз съм меломан, обичам джаз музиката и вечер, когато съм свободна, може да ме срещнете в някой хубав джаз клуб, пиано бар или на концерт например. Така съм възпитана – баща ми беше класически музикант, аз също съм свирила на цигулка известно време, което е оставило траен спомен и ме е обогатило културно. Напоследък често се улавям да карам кола и да слушам музика със свален прозорец. Това е нещо, което до момента никога не съм правила, но го намирам за ужасно зареждащо. След добре получил се час в университета, това е второто нещо, което може да ме зареди така силно.

Ако ви поканим на студентско парти ще приемете ли?

Разбира се, че ще приема! С огромно удоволствие. На няколко пъти имахме подобни опити с ваши колеги и мога да призная, че имаше положителна промяна в отношенията ни на следващите дни. На другия ден след партито имахме занятия и на хората, които пристигаха им беше доста трудно да възприемат, a аз трябваше да съм в кондиция и да държа фронта. Но танците си струваха и настроението беше супер. Страхотно е, купонът си е купон !

Какво е нужно на един човек, за да бъде добър преподавател ?

Близки и познати ми задават все един и същ въпрос: „Защо продължаваш да се занимаваш с тази професия?”. Тя ми дава вдъхновение, адреналин и емоция, която не мога да намеря никъде другаде. Не винаги си в настроение, но видиш ли искрите в очите на студентите в залата, наистина се чувстваш пълноценен. Студентите изискват много от един преподавател, очакват от него винаги да бъде интересен, а това по-скоро е двустранен процес, особено за хората в сферата на комуникациите. Когато видиш, че не стоиш сам пред катедрата, а срещу теб имаш поне един партньор, усещането е незабравимо. Преподавателската професия е призвание. По времето, когато аз бях студент, цялата информация, която е достъпна за вас, не беше така достъпна за нас. Тогава се изискваше от преподавателя да знае много, много повече от студентите и тогава той бе класически ментор. Сега в морето от информация преподавателят освен ментор е и навигатор, човек който те напътства и наставлява. Много е важно, поне за мен, преподавателят да бъде харизматична личност, да умее да убеждава студентите си в неща, в които вече сам се е убедил. А при мен специално нещата се получават, когато наистина горя в идеите си, но това ще го научите чак в четвърти курс.

Смятате ли, че свръхинформираността на младите е нож с две остриета ?

Интернет дава достъп до огромно количество информация, но е безсилен във формирането на интереси и предпочитания. Информацията в момента е в едно голямо море и от самия човек зависи дали ще търси на плиткото или ще се гмурне до дъното. Трябва да можеш да плуваш, иначе рискуваш да стоиш на брега със спасителен пояс и да събираш камъчета. Зависи от самия интерес на конкретния индивид.

Кой може да научи младия човек да плува в това море, така че да може да се гмурне до дъното?

Самият потребител на информация трябва сам да се научи. Все пак в началото трябва да има кой да го насочи. Тук идва мястото на семейството, средата и преподавателите, и все пак интересите на потребителя. Сигурна съм, че аз и вие имаме различни интереси и търсим различна информация, но това не ни пречи да намерим обща тема на разговор. Не си спомням някой да ми е казвал „Ще четеш това!” или „Ще правиш онова!”, но по някакъв начин съм повлияна във формирането на кръга си от интереси.

Мислите ли, че хората с логопедични или видими физически проблеми не трябва да опитват да кандидатстват в специалност „Журналистика” или пък не трябва да бъдат приемани?

Не смятам, че трябва да има каквито и да било предварителни ограничения за тези хора, стига те самите да намират себе си за подходящи за журналисти. Науката журналистика предполага, че ако я учиш, значи искаш да се занимаваш професионално с нея. Тоест, ако хора с проблеми намират себе си за полезни и могат да се реализират, то приемането им в специалност „Журналистика” е естествено. Не всеки става за телевизия, някои умеят да пишат, други могат да водят радио предаване. На много места в чужбина хората, които работят на телефон, всъщност не виждат добре. Знаете ли защо на цифрата 5 на телефонната слушалка има едно малко топченце? За да могат незрящите да се ориентират и да намират другите цифри. Ние все още не сме се научили да бъдем толерантни, спрямо хората с проблеми. Средата не е достатъчно облагородена, за да бъдат приети хората с недъзи. Това е много тъжно, защото много може да се научи от тези хора, които във всеки един момент преодоляват някакво препятствие. Никой няма право да спира тези хора в желанието им за прогрес.

Споделете една осъществена и една неосъществена ваша мечта.

Неосъществена мечта ми е да се науча да яздя. Имам огромно желание, дори един път съм пробвала, но всичко беше до там. А колкото до осъществната мечта, аз непрекъснато осъществявам някоя малка моя мечта в ежедневието си, но в момента не се сещам за конкретна такава. Може би, ако ме оставите да помисля ще се сетя.

Как виждате себе си след 10 години?

Една от дисциплините, по които преподавам, е Бизнес комуникация и този въпрос го задаваме често, когато разиграваме интервю за работа. Ако трябва тактично да се измъкна, така, както уча колегите ви да правят, ще кажа, че 10 години е твърде дълъг период и бих могла да ви отговоря за един по кратък период от 5 години. (смее се) Но иначе, ако ме питате за след 10 години – в момента подготвям книга, ще ми се да продължа да се занимавам с това. Иска ми се също да се върна в практиката, защото за студентите е важно преподавателят да може да разказва в първо лице, единствено число. Това нещо много пали студентите и аз съм го виждала с очите си. Всичко е въпрос на добра организация, времето ще покаже.

Какво мислите за Лисабонския договор ?

Да, спомням си този въпрос от устния ви изпит по журналистика. Смятам, че участието на България в ЕС трябва да бъде активно и да имаме възможността за конвертируемост. А относно устния изпит по журналистика, мисля че именно той дава най-ясна представа за хората, които кандидатстват в тази специалност. Радвам се, че съм човек който допринася, за това да се подбират подходящите канидидати. Общата култура и познания са нещо, което човек непрекъснато надгражда и се стреми да развива в себе си. Аз лично съм от онези хора, които никога няма да спрат да учат и да четат, постоянно търся нова информация, гледам да обогатявам знанията си.

Преподавател сте от доста време - около 7 години, защо колегите , които ви познават по – добре твърдят, че сте срамежлив и притеснителен човек?

Не бих казала, че съм срамежлива или притеснителена, сигурно просто на тях така им се вижда, защото държа на деликатността в отношенията между хората, и ако това се тълкува понякога като дистанция, ще се поправя. Струва ми се обаче, че взаимното уважение винаги ме е водило в комуникацията и отношенията ми с хората, било то с колеги, с близки или със студенти.

Толкова ли е напрегнато ежедневието ви, че не можете да намерите време за по – чести срещи с нас ?

Аз съм отворена за подобен род срещи- стига вие да имате желание. По-скоро чакам поканата да дойде от вас. Ако желаете да обсъдим нещо, аз винаги съм насреща. Смея да твърдя, че съм един от достъпните преподаватели в УНСС, но вие сте големи хора и до каква степен бихте потърсили контакт с мен, като ваш ръководител, зависи от вас. Не сме се срещали не поради липса на интерес към вас. Необходимо е да намерим подходящата форма на общуване и разбира се, да внимаваме да не си омръзнем.

Ако сега бяхте кандидат-студент, къде бихте предпочели да завършите в СУ или в УНСС ?

Това е много йезуитски въпрос, знаете ли? Студентите от УНСС – специалност „Журналистика”, имат едно огромно предимство, което те често подценяват. Вие имате възможността да натрупате базов икономически опит, което е изключително необходимо в момента, не само на фона на финансовата криза, в която се намираме, но и за да можете да просперирате като културно развит и успешен професионалист. Младите хора, учещи тук, могат да се реализират доста успешно на пазара на труда, тъй като знанията, които придобиват, за тях са вид конкурентно предимство.

Далеч съм от идеята, че едно изцяло хуманитарно образование е единствено и достатъчно условие един човек да бъде добър журналист. Дано не прзвучи еретично, но имам наблюдение върху студенти и от други университети и си правя някакви изводи за тях. Студентите в СУ и УНСС са коренно различни, но има много предимства и в двата ВУЗ-а. Зависи какво искаш ТИ.

А къде бихте искала ВИЕ?

Не зная дали бих искала да имам базово икономическо образование. Пред мен този въпрос не е стоял никога. Аз първо учих една година История, по късно се прехвълих и ако не бях взела това важно решение, животът ми може би щеше да се развие в коренно различна посока, може би дори сега нямаше да съм тук. За това не мога да отговоря на този въпрос, твърде съм пристрастна и за двата университета.

Често имате шанса да пътувате. Защо избрахте да останете, а не да емигрирате? Виждате ли някакво бъдеще в България?

Всеки е бил пред дилемата дали да не емигрира трайно. Само веднъж се бях замислила над този въпрос и почти бях решила да тръгна. Аз обаче съм умерен човек и всяко едно крайно решение за мен не е изход. Търся варианти да пътувам, да виждам нови неща, да се реализирам професионално в сферата на журналистиката и PR-а и тук, и навън. Принципно съм голям скептик и песимист относно бъдещето на България. Ужасно ми се ще да вярвам, че решение има и то се крие в младите хора и трайната ми категорична убеденост е единствено и само въз основа на образованието. Трябват кардинални промени и тази страна ще може да излезе от тежката ситуация, в която е. Промени от страна на студенти, преподаватели и, разбира се, държавата, която е абдикирала от своите задължения, а каквото и да си говорим, без пари образование не става!

Какво смятате да направите, за да можем един ден с гордост да кажем, че сме завъшили класа на д-р Валерия Пачева?

Дори да не става въпрос за някакъв майсторски клас, всеки преподавател тайничко си мечтае един ден някой да се гордее, че е негов възпитаник. За да се случи това, има няколко обективни дадености: трябва да се виждаме по – често и да ви преподавам по повече дисциплини. За жалост, в момента нямаме тази възможност, работим „на парче” , както се казва, влизаме във всеки курс. Което пък има и своите добри страни – все пак така запазваме вашия интерес към специалността, тъй като срещате различни преподаватели, а не един и същ, който бързо би ви омръзнал. Иска ми се да мога един ден да запаля искрица и у вас, както смятам, че съм направила със студентите в магистърската програма по PR, така че някой ден все някой от вас да изрече тези думи с гордост.

Наскърбявали ли са ви жестоко ?

Сега ще ви разкажа една истинска история от моя живот. Преди време споделих лична информация с една моя много добра приятелка и състудентка. Тази моя приятелка не само публикува тази информация, но я цитира заедно с името ми. Това е нещо, което ме потресе, като форма на предателство, защото аз не съм публична личност и не съм свикнала личният ми живот да се гледа под лупа. Никога до тогава моя лична информация не е била публикувана. Защо това ме притеснява толкова много? Аз съм важна с това какво правя в работата си, а не с личния си живот. Ако съм искала да се хваля с него има много други начини! Човек не трябва да предава приятелите си, бидейки дори журналист. Това, че си добър журналист или искаш да бъдеш такъв, не е извинение за неуважението към близките ти хора. Аз съм много против мнението „Той е добър професионалист, на него му е простено!”. Все пак всичко е с граници.

Кой е примерът, който бихте искали да вземем от вас? Кое е онова нещо, което всеки журналист трябва да знае?

Съветвам ви да нямате двоен морал. Живеем в държава с двоен стандарт, в която силните на деня са многолики. Препоръчвам ви никога да нямате двоен стандарт- към приятели, професия, семейство или към себе си. Стремете се да сте свободни и знайте, че колкото повече знания и опит имате, толкова сте по-трудно манипулируеми. Не трябва да ви е страх да опитвате, да се пробвате в различни сфери на журналистиката. Спазвайте дисциплина и стриктност и продължавайте да експериментирате, по добре да пробваш и да сбъркаш, отколкото да стоиш със скръстени ръце и да си казваш: „Бих могъл да го направя”. Запазете бунтарското в себе си, не позволявайте да ви пречупят. Нека всеки сам намери своя пример и да го следва. И най-вече - развивайте своята ерудиция в различни сфери, не се оставяйте само на журналистическите науки, попивайте колкото се може повече знания.

Не целта е важна, а пътят към постигане на тази цел!

ГЕОРГИ ХАРИЗАНОВ

За "Аз, Journalистът"