Не се препоръчва за лица под 18 години или
хора с нарушена представа за реалността
Той живее в гадния свят на твоето безхаберие. Той се храни от твоята омраза, печал и бездушие. Той влиза през заключените врати на мислите ти, отхвърлящи антиутопията. Той казва на глас онова, което ти отказваш дори да си помислиш.Той борави едновременно с всички фигури и тропи, съчетавайки ги с мръсния език от улицата, защото за него всички думи са равни, а езикът ни е твърде богат за да бъде ограничаван. И преди всичко, защото го може! Той умее с една и съща дума да те вдъхнови и да те приземи. Той е Мартин Кирилов Богданов, по-известен като Мартин Карбовски- журналист, поет, писател и какъв ли още не!
Мненията за Карбовски са разнородни, обикновено крайни. Клонят от това, че е много харесван от едни, до това, че е бездарен празноглавец за други. За едно обаче всички са единодушни – той е различен или поне се опитва да прави нещо различно. Такъв го видяхме и ние, бъдещите журналисти, сгушени в малката зала 13 на ФЖМК (Факултета по журналистика и масова комуникация), едва побрала желаещите да чуят какво има да ни каже водещият на „Отечествен фронт”.
Оказа се, че към датата 14.12.09г. , когато се състоя срещата, г-н Карбовски е силно притеснен от невъзможността за нормална комуникация с повечето днешни политици, някои от които нарече „абсолютни капути”, „спечени като маймунски задници”. Неориентираността им и пълната им дезинформираност го накара да ги сравни с двете беззъби, брадати баби, високи по метър и двайсет, с които наскоро бе разговарял. Тези жени били напълно незаинтересовани от случващото се в държавата, но все пак, за разлика от народните ни представители, не се притеснявали да признават, когато не знаят нещо. „Искам да живея в свят, в който не е нужно да се тълкува нечий език, искам промяна, омръзна ми някой да казва нещо, а после някой друг да излиза и да обяснява какво онзи някой всъщност искал да каже!” – развълнувано заяви водещият.
Тук дойде и моментът да поговорим за настоящите и бъдещите журналисти. Определено според „ръководителя на отечествения фронт” в нас, младите, е ключът за отпушване на вече замърсените канали на комуникация. Тoзи ключ би проработил едва след ограничаване на взаимното оплюване между журналистите, както и спиране на уговорките какво може и какво не може да се пита. Посъветва ни, не ние, а събеседниците ни да се чувстват притиснати в ъгъла, което се постига чрез ясни и на място зададени въпроси. Хленченето е отживелица от соц. реалността, време е за действие, било то физическо или вербално – комуникативно. Даде ни пример с немския автосервиз, в който всеки инструмент си има наименование, а в българския -той просто се нарича „джаджа”. До кога ще живеем в държавата на джаджите решаваме самите ние!
Историята, която последва, шокира всеки присъстващ в залата. Аз самият с отвращение пиша следващите редове. Това бе разказ за жена от малко българско селце, жена отказала се от собственото си право на избор, жена прекрачила границите на лудостта, за да живее по правилата на изкривения си разум. Мъжът й – ревнив, пиян, горд българин – една вечер се налял до козирката и решил, че доверието между съпруг и съпруга не е достатъчно, за да пази спокойствието на семейното огнище. За това взел игла за тютюн и зашил детеродния орган на любимата си. Основно в историята не е, че този изверг получил три месеца затвор за средна телесна повреда, а поведението на жената след случилото се. Тя категорично отказала да напусне съпруга си и дори държала той да бъде освободен по-рано, защото нямало кой да й цепи дърва. Карбовски разказа тази балканска приказка спокойно и не обръщаше внимание на пъшканията и въздишките от страна на аудиторията. Той каза, че не съжалява тази българска домакиня, защото нейната уста е била зашита много преди тя дори да познава мъжа си. Малодушието и примиреността са част от българската народопсихология, която се разпространява из въздуха като вирус и ако не се намери подходящата ваксина в един момент всички ще се оплакваме един на друг, а никой няма да може да направи нищо.
Гостът ни завърши с думите на Фридрих Велики, крал на Прусия, от речта му преди битката при Лойтен през 1757 г: „Свини! Вечно ли искате да живеете?“, разяснявайки, че по – добре да умреш за каузата си, от колкото да живееш без кауза. И така ни остави повече вдъхновени, по – малко нагрубени и очакващи нова среща с черната истина за живота без сладникава глазура, без пудра и без грим.
ГЕОРГИ ХАРИЗАНОВ
Снимки: МИНКО ЧЕРНЕВ
Всички снимки от събитието търсете на нашата фейсбук страница "Новата журналистика".
Няма коментари:
Публикуване на коментар