Лисабонският договор- несъвършен, но необходим

Необходимо е адекватно популяризиране на Лисабонския договор и неговите разпоредби сред гражданите на Европейския съюз. Това каза н.п. Етиен дьо Понсен – посланик на Франция в България, по време на семинар за журналисти на тема “Лисабонският договор”. Посланикът посочи, че след влизането на договора в сила е необходимо адекватно и компетентно журналистическо отразяване на нововъведенията на институционално ниво.

"Лисабонският договор бе възможно най-добрият, предвид пречките и проблемите при неговото приемане. Той бележи напредък, но той е недостатъчен. Пропуските се чувстват вече”, заяви н.п. дьо Понсен. По думите му Европейският съюз е преминал през всички фази на реформация, докато се случи промяната и се постигне ново институционално управление на общността. Посланикът бе категоричен, че скоро няма да има нови реформи, защото проблемите около ратифицирането на договора са отнели твърде дълго време.

Той обясни, че ЕС все повече се доближава до либерален и федерален тип управление. Европейската комисия (ЕК) може да бъде идентифицирана с правителството на всяка една държава членка, Съветът на министрите наподобява камара, а Европейският парламент е законодателният орган, който представлява гласа на европейските граждани. Според н.п. дьо Понсен остава спорен въпросът за функциите на президента и външния министър на ЕС. “Ако на тези постове се поставят хора със силна харизма, се променя естеството и работата на самата институция. Тогава ще имаме истински президент и истински външен министър”, коментира посланикът. Той допълни, че за председателят на ЕК е трудно да намери ресори за всички 27 комисари и ако той не хареса представителя от дадена страна, “просто не му дава работа”.

Според доц. Ингрид Шикова – ръководител на катедра “Европеистика” в СУ “Св. Климент Охридски”, прилагането на Лисабонския договор зависи от политическата воля на държавите членки и от уменията на институциите. Тя добави, че на европейските граждани трябва да се обясни, че ЕС не отговаря за всичко случващо се в отделните държави, а има изключителни, поделени и подкрепящи компетенции. “Лисабонският договор е натоварен с големи надежди”, категорично заяви доц. Шикова и посочи, че за да бъде успешно реализиран, са необходими множество вторични законодателства, изясняване на ролите на институциите и практически действия, за да заработят процедурите.

ГРЕТА ПЕТРОВА