НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА: Медии ли са блоговете?

Първостепенното значение на медията е да отразява реалността. Не да участва пряко в нея, не да борави с нея, не да я формира... Каква действителност отразяват блоговете?

Какво означава това?

През 2004 година цунами удари Югоизточна Азия. Жертвите бяха над 220 000. Всички медии се стичаха и информираха денонощно за ситуацията. Журналистите се съзтезаваха да намерят най-драматичната, най-кървавата, най-жестоката човешка драма. И какво стана... Повечето от тях в името на "големия" репортаж, купуваха човешки съдби- в буквалния смисъл. Срещу няколко долара местното население разказваше за удавени деца, за отнесени от вълната цели семейства... лъжливи сълзи, сополи и сърцераздирателни истории.

СNN сами си създаваха бомбандировки в Близкия Изток. Отново в името на свободата на словото, на отразяването на действителността.

Вестниците или така наречената жълта преса също претендират за последна инстанция на истината. Тя е под, над и в завивките на всички. Но най-жалкото- повечето читатели им вярват.

Къде са блоговете в тази ситуация?

За едни репортери блоговете са просто източник на сигнали, място, където някакви ненормални сподедят проблемите си. За журналистите в традиционните медии е трудно да признаят, че губят по едно със сигурност- ДОСТОВЕРНОСТТА. Става въпрос за тази достоверност, която не е наситена задължително с кръв, наводнение, земетресение, насилие, война, пари... Това е просто достоверността на неподправената реалност- реалността на обикновения, малкия човек, който просто страда, мисли и разсъждава със свои думи.

Медиите забравиха, че просто трябва да отразяват действителното, а не да го създават и да го моделират по свой рейтингов начин.

Какво намират хората в блоговете и защо те са бъдещето на медиите?

Сократ Голиас, който бе разстрелян пред дома си,
заради публикации в блога си

Хората просто намират истинската трибуна, тази без цензура, където свободно, независимо и по свой начин да показват това, което виждат в ежедневието си, това, с което се сблъскват през живота си и ги дразни. Те вече не искат някой да подрежда емисия за тях, искат сами да редят емисия, сами да са НОВИНА, сами да разказват личната си история. Без излишен драматизъм. Без нуждата някой да им бъде посредник с властта.

Доказателствата са много. Само преди два месеца гръцкият журналист Сократ Голиас бе разстрелян показно, заради публикации в блога си "Троктико". Какво по-голямо доказателство трябва, за да се сетиш, че всъщност той е показал истината, а не удобен ъгъл към някаква история. Той е хванал новината за рогата и я разказал. Накрая той се превърна в новина- за телевизията стана поредната кървава вест. За социалните медии - доказателство, че влиянието на блоговете расте...че се завръщаме към истинската журналистика.