Преди 102 години България обявява своята независимост от Турция. Действията се развиват бавно- Родината ни пристъпва към този смел акт цели 30 години след Руско-турската освободителна война (1877-1878). Княз Фердинанд издава манифест, с който слага началото на независима България.
Самият той приема титлата цар. Най-видният борец за независимост е сложната персона Захарий Стоянов. Това е най-големият акт в живота му, който блести, въпреки че през следващите десетилетия на негово име ще се запишат едни от най-долните постъпки в историята ни.
В началото на ХХ век българите са изпълнени с надеждата, че ще успеят да обединят разпокъсана България. Иван Вазов нарича народа си "богоизбран" при откриването на Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий". Затова няколко години по-късно, след първата национална катастрофа, розгрома в Междусъюзническата война (1913), цяла София плаче под балкона му.
Надеждите отдавна са умрели- България губи завинаги Македония, Западните покрайнини и част от Тракия. През ХХI век Балканският полуостров се рои на все повече държави. Конфликтите са се пренесли на дипломатическо ниво. Гърция все още претендира за авторство над името на днешна Македония- то било преди векове име на провинция в Древна Елада. Косово се отцепи от Сърбия. Черна гора също е напълно самостоятелна. Раните тук сигурно никога няма да заздравеят...
Въпреки това- ЧЕСТИТ ДЕН НА НЕЗАВИСИМОСТТА!
Георги МАРЧЕВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар