НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА: Гара "Надежда"

"Деца не раждат гладните утроби, Без коментар ще се стопим до три синджира роби..."

Добро утро, нов живот! Стягам куфарите и отпрашвам! Като гледам скоро няма да се върна! Къде отивам- не ме питай? Но не там, от където се връщам... Някъде, където да се чувствам себе си! Тук... тук, не ми е мястото. Не желая децата ми да израснат сред стадо животни, където всеки за другия да бъде враг. Не искам да слушам как ще се оправим...тия думи ми бяха изпети. Тръгвам да диря истинското си аз! Сбогом не казвам, само довиждане, пък там в чужбината-,,каквото сабя покаже и честта майко юнашка”!

Добре дошли в екзотична България! Данни за демографската криза у нас сочат, че през 2050, т.е. след по-малко от 40 години, българите може да са екзотично малцинство. А под квалификацията екзотично обикновено се мъдрят разни животинки, които освен че са на изчезване, са и много търсени и изтребвани. Не само сме се обезличили като присъствие, но наистина скоро ще бъдем на изчезване. Ще бъдем сринати духовно, което не е нищо ново, но и физически.

Демографската обстановка в България е кризисна. Защото докато някои европейски държави се намират в демографска депресия, нашата страна принадлежи към група източноевропейски страни с най-голям отрицателен естествен прираст. Създаваме семейства по необходимост-едвам се прижалваме да разкрачим подписа си на някаква хартиика, само и само да припознаем детето си. Други не го правят, живеят си спокойно на семейни начала, докато един ден на някои не му прекипи, събере си багажериите и беж да го няма. Нищо не дири от другия и толкоз. Финито! Само,че между тях оства едно дете.

Навсякъде по света се отпускат кредити, стимулиращи раждаемостта, само в една Дания например за всяко родено дете държавата отпуска 2000 долара. Е как да си стоим в родното гнездо?!

И ако някои чичко с неопределен цвят на кожата те пита: Where are you from? Ти ще се замислиш и ще прошепнеш: Я , кажи ми облаче ле бяло, от де идеш де си ми летяло”? Ще се срамуваш да посочиш на картата онова място, което не одавана беше очертано като градска тоалетна. И да, защото у нас мирише- на неправда, на далавери и затова ме изгони, и затова сега съм другаде.

Къде изчезнаха българските пилоти, инженери, специалисти по електроника, машиностроене, строителство, математика, химия, металургия, медицина, туризъм? "Къде си днеска, лански сняг!", би възкликнал някой поклонник на Франсоа Вийон.

Виждаме какви твърди мерки предприемат държавите от ЕС, за да запазят националния си пазар от пришълци като поляци, българи, румънци. Това е естественото поведение на демократичната, автентична държава, която има мисията да защитава преди всичко интересите на нацията, от която черпи мандат. Виждаме, че много държави градят дори 3-метрови стени по границите си, за да спрат притока на пришълци, мотивирани я от джихад, я от глад. В света няма друго правителство, което да гони своето население, за да внесе чуждо. Българската върхушка е единствената.

Навсякъде по света образованието е насочено към децата, а не извън техните разбирания, както у нас. Защото е страшно, когато един първолак знае кои е Митьо Очите и Азис, а името си не може да напише. Всякакви глупости учат нашите деца, а не и това което им трябва, това което да им отвори врата в живота затова и поздрава им по улиците е: F*ck you.

Чудим се после кой е виновен- даскалите, които все стачкуват, родителите, оставили децата си на произвола на съдбата или министрите, дет те призовават: Искайте още. Е, какво повече да искаме, ние и малкото не получаваме!

И после четем: Госпожо, знаете ли, че Гео Милев бил пънкар?

- Така ли? Ами то щом Йовков е написал "По жицата", трябва да е бил металист!

В потурите на Бай Ганьо се крие най-голямото му богатство, де да беше там богатството ни. Каквото сме видели, това сме създали.

И нашия влак пътува ли, пътува. Купето е претъпкано от тия с моята кръв-сиреч булгариян. Де отива цялата тая челяд. ИЗНАСЯ СЕ! Ама кой го интерисува коя е крайната ти точка, нали се махаш. Контрольорката се провикна: Гара Надежда!

И всички слязоха.