Исус Христос и Дядо Коледа имат толкова общи черти: и единият, и другият никой не ги вижда, но всички, които вярват в тях, са убедени, че те съществуват. И двамата си имат помощници. И двамата възнаграждават добрите. Е, единият се придвижва с летяща шейна, но другият пък може да ходи по вода и да възкръсва. Защо тогава човек спира да вярва в единия след 4-5 години, но продължава да е сигурен в съществуването на другия цял живот?
Може би е доста по-лесно да се разделиш с идеята за подаръците в някой момент, когато те вече не са най-важното нещо за последните 365 дни. Но как да се разделиш с илюзията за справедливост? Не стига, че живееш в несправедлив свят, ами на всичкото отгоре накрая няма кой да раздаде всекиму заслуженото. Друго си е да си мислиш, че като свършат всичките ти земни мъки, те чака раят, където нищо лошо не се случва и най-важното – не се бачка.
Всеки може да си живее със собствените си заблуди. Но дава ли му право да ги насажда у другите? Особено на децата... Подрастващите са доста уязвими, затова е много важно какво и как им казваме. Да, доста по-лесно е да им обясниш как светът е създаден за шест дена, а човекът – за един, отколкото да им представиш Вселената като резултат от 14,7 милиарда години взаимодействия на сложни физични закони, а човекът – резултат от милиарди години еволюция. Само дето едното е факт, а другото – измислица. Пък може и да греша. Може би бог собственоръчно е заровил костите на динозаврите, за да изпита вярата ни.
Колкото и добре да се справя в това, целта на религията едва ли е да ни разказва глуповати историйки. По-скоро тя трябва да ни научи да сме добри, да водим правилен начин на живот. Лошо е, че откакто популярните днес религии са изфабрикувани е минало доста време. Време, в което човечеството много се е променило, а писанията в свещените книги – вече не са напълно актуални. Тъжното е, че в 21-ти век все още голяма част от вида ни има нужда от религии, които да обясняват като на малко дете кое е добро и кое лошо. Да издигат в култ бог, който стои над човека, а той самият да обяснява несполуките в живота си с фрази като „Така било писано” и „Неведоми са пътищата божии”. Това може би с времето ще отмине, а може би е стар навик, както когато казваме, че слънцето изгрява. Отдавна знаем, че Земята не е център на Вселената, а „малка синя точка”, която обикаля около едно от милионите звезди, в една от милиардите галактики. Но все още казваме, че слънцето изгрява и залязва.
Минко ЧЕРНЕВ
Бог си знае работата.В това съм се уверила.
ОтговорИзтриванеСпоред мен заглавието е малко подвеждащо, тъй като се акцентира повече на религията(и то в частност на християнството) като съществуване в живота, а не в учебната програма.
ОтговорИзтриванеАз съм напълно несъгласен със съдържанието статията. Не разбирам какво те навява на мисълта, че това, което пище в Библията, например, е неактуално днес. Светът може да се е променил, но има морални ценности и устойки, които няма да се променят, които са общовалидни и вродени в нас. Не мисля, че има нещо лошо в това децата в училище да се възпирават на това, особено имайки предвид, че живеем във време, в което ценностната ни система е пред сриване и ако в семействата децата не се възпитават на такива неща, то поне в училищата да се пробват да направят това.
ОтговорИзтриване