в. "7 дни спорт" |
-------------------------------------------------------------------------------------
Майка на 17, депутат на 25. Животът на бившата тв журналистка Калина Крумова е много необичаен дори за страна като България, където всичко е възможно. Депутатката пропусна световното по волейбол в Италия заради служебни ангажименти, но се зарече да навакса през 2011
-------------------------------------------------------------------------------------
- Много често ви виждаме на трибуните в спортните зали. Според вас това нормално ли е за човек с вашата професия, запалянковската страст не ви ли дискредитира по някакъв начин?
- Разсмивате ме. Дискредитиращо е такова мислене и докато то не се промени, няма да се случат много положителни неща и с народа, и със страната ни. Това ли са ни сензациите и новините? Политиците са нормални човешки същества с интереси и пристрастия, нали са част от народа. Защо да не се присъединят към него и да се покажат сред хората съвсем спокойно?
- И все пак какво кара един депутат да отиде на мач в събота следобед?
- Депутатът е съвсем обикновен човек. Тези, които се взeмат твърде насериозно, вероятно имат друго виждане. Какво кара хората да ходят на лов и риболов? Или може би е по-приемливо като голяма част от жените да прекарвам свободното си време в някой мол или в салон за красота? Един живот живеем все пак. И той е обидно кратък. Малко хора в днешно време имат достатъчно кураж да бъдат свободни докрай. Да бъдат себе си. Ако имам няколко часа на разположение и ми се ходи на мач, отивам. За да изпреваря събитията, предупреждавам отсега, че вече сме си сформирали дамска група за мачовете от Световната лига по волейбол. Тъй като срещите навън са доста, ще посетим гостуванията в Япония в края на юни. Сестра ми живее отдавна в Токио и съм напълно спокойна с графика и програмата. Тази година, за съжаление, имах неотложни ангажименти в София и пропуснах световното в Италия, но следващото лято ще наваксам. Ще гледам и Световната лига, и европейското първенство. А докато дойде време за тези състезания, ще посещавам мачовете от българската Суперлига. Живи и здрави!
- Намирате ли нещо общо между спорта и политиката?
- Не са едно и две общите неща. Повечето хора у нас могат много точно да ти кажат и каква политика да водиш, и на каква тактика да заложиш, но не излизат те да водят битките. Работата в екип, като прилика, също е от изключително значение. В спорта предимството е, че излизаш и играеш, докато в политиката много неща остават невидими.
- И политиката, и спортът се смятат за мъжка територия, какво е мястото на жените в тях?
- Категорично не споделям това мнение. И в политиката, и в спорта жените не отстъпват с нищо пред т.нар. силен пол. Нима Стефка Костадинова не е надминала с постиженията си стотици мъже спортисти? Или пък Цвети Пиронкова? Мисля, че времето на мъжки и женски територии отдавна е отминало и обществеността е достатъчно зряла, за да оценява човек не според пола, а по действията и качествата му.
- С какво се промени животът ви, откакто влязохте в парламента?
- Промени се из основи. Напълно нормално. Навлизаш в най-дълбоките води на управлението на страната. На всичкото отгоре съм най-младият народен представител, дама, че и от АТАКА. Като прибавим досегашната ми работа в медия, комбинацията става експлозивна.
- Кой е най-странният слух, който сте чували за себе си?
- Всички са странни. Повечето еднотипни. На никого не се обяснявам и нищо не оборвам. Борба се води, когато си струва да се спечели. Станах майка на 17, година по-късно завърших, и то с грамота, приеха ме в университет. Синът ми е най-голямото ми щастие и стимул да вървя напред. Като студентка всяка сутрин в продължение на близо шест години ставах в 5 сутринта, за да водя 3 часа сутрешен блок на живо, след това продължавах с авторско предаване, новини и документални филми. Когато почина татко, сам-сама отидох до гробищния парк, за да търся къде да го погребем. Седмици по-късно се преборих за собствения си живот, отново сама, в болницата. На системи 24 часа в денонощието. Повече от месец. В момента у дома сме три поколения жени - аз, майка и баба. Сами. Мислите ли, че е лесно и приятно? Да се чудиш какво да правиш, ако примерно се спука водопроводна тръба посред нощ.
- Как се забавлява един известен човек като вас, без това да предизвика внимание?
- Попитайте известните. Ако населението ни се множеше със същата скорост като "звездите" ни, какъв прираст само щяхме да отбележим! Не искам да бъда разбрана погрешно. Просто съм на мнение, че в представите ни понятието "известен човек" е изопачено. Повечето такива се забавляват именно за да предизвикат внимание и да продължат да бъдат в тази графа, а не да останат незабелязани. Забавленията вече също са мутирали. Но не искам да съм съдник на
никого. Аз лично имам съвсем простички начини да разпускам. Случва ми се да изляза с приятели на кино, на мач, на театър, на боулинг. Съвсем обичайни неща.
- Спортувате ли?
- Доскоро бях в учтивата форма със спортуването. Преди 2 месеца започнах да танцувам всеки ден по няколко часа и смятах, че ще ми бъде трудно. Да ме бяхте видели когато си купувах спортен екип - като слон в стъкларски магазин! Влюбих се в танците, макар да не беше от най-лесните ми занимания. Ентусиазмът ми обаче бързо бе попарен от болезнена контузия. Именно тя преобърна каруцата на разбиранията ми в тази насока. В моментите, когато не можех да си поема въздух, камо ли да шофирам, си дадох сметка какво им е на спортистите, при които подобни неща са ежедневие. Шапка им свалям и никак не им завиждам!
Тодор ХРИСТОВ
На хорото докрай
ОтговорИзтриване