Каквото не става с пари, то значи става с много пари. Тази добре позната стара максима отеква в съзнанието на всеки един от нас, сблъскал се със системата на държавния апарат, политическата конюнктура, висшето образование, бизнес средите, сферата на здравеопазването и дори в културата.
За да си запазиш пръв билет за концерт – плащаш. Ако искаш документите ти да бъдат придвижени по-бързо – плащаш. Ако искаш да те лекува именно този лекар – плащаш. Ако искаш да не ти пишат глоба за превишена скорост – плащаш. Ако искаш да гласуват за теб – плащаш, та дори и с кебапчета.
Мила родна приказка... без край.
Нашите политици са корумпирани. Факт. Но няма нито един осъден за вземане на подкуп. Също факт. Един съвсем простичък пример е това какво се случва с делото срещу бившия министър на отбраната Николай Цонев, съдията Петър Сантиров и бившия главен секретар на Министерството на финансите Тенчо Попов? На първа инстанция Цонев беше оправдан по обвинение за злоупотреби със служебно положение, с което е ощетил военното ведомство с повече от 8 млн. лева. Не, според съда не е проблем, когато чиновник от най-висш ранг се възползва от правомощията си на министър.
В България можеш да си купиш диплома за висше образование. Факт.
За изпити се плаща лесно, стига да знаеш на кого, как и колко да предложиш. Но и в Германия може да си купиш диплома. Факт! Калина Илиева как се е сдобила със свещения документ, така необходим й за легитимация на заемания пост в Държавен фонд „Земеделие”?!
И в спорта има корупция.
Мачове се продават всеки ден. Но какъв по-добър пример от това как през 2005 година председателят на Българския олимпийски комитет Иван Славков „продаде игрите”. Със скрита камера журналисти на ББС, представящи се за бизнесмени, заснеха как Славков и сръбския лобист Горан Такач в столичния хотел “Радисън” се съгласяват да лобират срещу заплащане в полза на кандидатурата на Лондон за Олимпийските игри през 2012 г. Днес е факт, че повече от пет години по-късно няма повдигнато обвинение срещу Батето по случая.
В средата на ноември месец доклад на Българската стопанска камара показа, че
85% от малките и средни фирми посочват, че в процедурите по обществени поръчки са срещали некоректни практики и корупционни отношения.
Крещящ пример е бившият социален министър Емилия Масларова и възложената обществена поръчка за реновиране на центъра за социално подпомагане в Стара Загора.
През 2007 година Масларова иска от излишъка да се отделят 10 млн.лв. за реконструкция на сградата. Обявена е обществена поръчка и печели сдружение, което е дало най-ниската цена от 18,8 млн.лв. Масларова обаче освен 10-те милиона от бюджета, взима още 8 млн. за реконструкцията на сградата, като с ДДС сумата става 20 млн.лв. Факт! А обвинителният акт бе внесен едва в началото на ноември тази година. Или както се казва във филмите: „to be continued…”
Но до кога с отворени портфейли и притъпени сетива за справедливост
ще продължаваме да вдишваме аромата на „зелено”,
защото той знае как да опиянява?! Отговорът е прост – докато има кой да плаща, винаги ще има и кой да си поиска. Както гласи народната поговорка: „Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава”.
Грета ПЕТРОВА
НЕ !!! Казах.Това няма общо с личното .
ОтговорИзтриванеПовече истории... не само лични!
ОтговорИзтриване