“ПОМНИШ ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор в белоцветните вишни? -
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!”
А ти помниш ли когато играехме на двора? И как безгрижно беше... Ти носеше къси панталонки с жълти кантове, а аз бях с лилави бермуди. На народна спукахме топката на Миро и той се разплака. Ние от сърце се смяхме, а той ни "наклевети" пред майка си. Е, после му купихме нова топка и три седмици с теб нямахме пари за сладолед.









