Хепатитнозно (из визитациите в един лекарски кабинет)

Снимка: в. "24 часа"

Сали: Ооуу, аланколу.....Зюмбюло, де си ма, дявол черен? Умирам, умирам...

Зюмбюла: Кво си са развикал, бре. Де умираш?

Сали: Не мога, от тва желязо ли дет вчера го мъкнахме, от що ли... ох майчице, черният ми дробец.

Зюмбюла към малкият Сашо: Абрее, Сашуу, взимай талигата, че води баща ти при докторицата, целия e жълт.

В лекарския кабинет:

Доктор: Какво ви има? (дъвчейки нагло месо категория "Стара планина")

Сали: Докторице, ни моа са ЗАПРА! Вдигам краченце- болка, завъртам коланче- секва ма. Не съм у ред, нещо ми е жълто.

Доктор: Аха, ясна- респираторни глупости.

Сали: Кой туй? Респирации, ли кайш?

Доктор: Нищо ти няма, ще живееш.

Сали: Ама как тъй, оня ден бръкнах дълбоко, джанам, кажи ся какви елачи да купуваме.

Доктор: Ах, вие сте кучета, ше ти мине. Чакай, чакай, че ме търсят по телефона.

Сали: Баси, гесе – емите. Пффф

Доктор: (разговор по телефона): Добре, добре, ние сме се разбрали да вкара парите, пък ние ще го оперираме от каквото пожелае.

Сали: Абре, докторе, чувам по новините разправят хепатит имало, да не е туй.

Доктор: Ааа, едва ли... не се тревожи, то тия журналягите само напъват нещата, няма такава работа, има болни, ама, те си плащат.

Сали: Харно, ми, аз онзи ден по радиото кат слушах "Милионерчето" една говорителка каза, много били претъпкани болниците.

Доктор: А нали видиш, при мен няма толкоз народ.

Сали: И що тъй?

Доктор: Ами щот ей ся ми дължиш 40 лв. за прегледчето. А, честито!

Сали: А, бре, аз нямам пари, как тъй.

   

Доктор: Имаш пари, давай, давай, не се подигравай.

 

Яница Маринова

Всичко от автора