Активност, страст, порив, докосване... сантименталности. Имах усещането, че вървейки виждам през нея. Бяха насядали всички, опиянени! Беше шикозно! Пясъчно... Толкова много частички, а събиращи се, мозайки, така наредени.
Другите нищо не разбираха, чертаеха ми се като математически кодове, дадености, които приемах. Народ - спирала, мълчалив глас, присъстващ, но зациклил. Притаен и заспал между страниците на този и онзи архив. Дела на живота! Брокатът стои по кожата, докато му позволиш.
Каруца, на която уж всички се качваха, но вятърът събаряше. Оцеляваха само мишките. Части от несглобена детелина. Мравуняк, в които всеки мърда, за да избута. Манипулиращи марионетки. Всичко на инат. Започвам да крещя. Гърлото ми пресъхва. Змия... Викам... Вопъл...
Като за първи път да виждаш през друг. Ребрата и бяха изпонатрошени от менгемето. Днес. Изпита плът, едвам дишаща. Ядеше яйца, а стомахът й- тиган, на който се пържеха съдбите на този и онзи. Сурова отвън, никой не я вкусваше, а ягодата беше нейната вътрешност.
Не беше пълнеж, а цялост. Цялост, която никои не виждаше. Зла старица, облечена в лъскавост на добро. Във въздуха хвърчаха букви и се удряха. АЗ се търсех, гледайки през нея. Отпивах поредната глътка мартини. Отдавна смених пантофите с терлици, единственият букет, който получавах беше на изхабените бодили, които растяха зад оградат. !А там още се боричкаха буквите между "Щ" и "Ш"- винаги съм се питала защо. Щеше, след като може да Е...
Спирала на мълчанието. Такова е пиянството на един народ. Забързан ход. Заобиколена съм от напразна теория, от безсилието и безмислието на чуждите животи, на своите животи. Гората с дървета ни чака, призрак, който ме гони. Загънах в изтънелите вестници сърцето си. Светлината ме озари, прекрачвах и пак стъпвах. Преминавах "отвъд"... Да виждаш света през друг!
P.S. - Защо "Брокатени следи"? Всеки отпечатък е следа, а брокат, защото свети като светлината на мечтите ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар