петък, юли 29, 2011

Морски мисли



Снимката се разпространява с лиценз Creative Commons и е освободена от авторски права.

Всичко води началото си от капката. Онази, която дълбае камъка. Горещината стопява мозъчните клетки... А разни  хора пържат телата си като мекици. Натруфените какички дирят кой да ги обръща, а лъскавите батковци цакат белот. Лотария на хвърлените зарове. Комар на мислите.

Цените са вървежни. Ако искаш да се избавиш от жегата, трябва да си купуваш минерална вода, която често не само не е минерална ами и малката бутилка струва 60 ст. Спомням си, когато гевреците още струваха стотинки. Сега не е така. Настанаха бурни времена. Измерват се по размера на дупката.

Хората получават писма от себе си, които така и не дочитат. Буквите ги удрят в главите, а вълните заливат всичко що някога се е събирало в очите. Спим. На плажа. И чакаме Принца.

Шляпаме с джапанки за петачка. Натокваме се като за световно и чакаме да ни провърви. Ние в нашата родна страница обичаме да сме в центъра на нещата. А дори не подозираме, че е далеч по-интересно да се движим около кръга. Заставайки пред кривите огледала оглеждаме другото. И в тях познаваме децата в криза.

Опааа! Кога порастнахме? Живеем за седмица под единият чадър, чиято сянка не може да ни избави от нищо. На спасителните постове с големи букви е изписано - Място за секс! Каква сексистка държава?

Леля Мара бачка без почивка. Ден година храни. Сезонни мисли. И аромат на дини... Някъде профучава поредното: Ще пиеш ли с мен тази вечер? Спиралата се е разтекла и черното лице е покрило отпечатъци. Малчуганите ни работят като сервитьорчета. И ги цакат... А те събират пари, кой за образование, кой за нова кола.

Загубил представата за ден и нощ. Чакаш... Да дойде онази чайка, която ще ти каже, че ти си избраният. Онзи, който ще бъде излъган с кинтите. А там на спасителния пост, младите се обичат. Ние сме ангели или демони, но хора - рядко. 

Всички се страхуват от портретите си. Рисуваме с четките, а между зъбите ни се е загнездило царевично зрънце. Искам да ти кажа много неща. Но не знам дали ще ме разбереш. Хайде да се снимаме за спомен. Не си купувай деформиран бански, така си си добре. Открадни малко време за плаж. А и да ти кажа, не си взимай часовник.. Тук времето е спряло... NJ_©


Яница Маринова

Няма коментари:

Публикуване на коментар