Георги Марчев е последна година студент по “Медии и журналистика” в УНСС. Той е главен редактор на блога “Новата журналистика” от две години. От година и половина работи и в традиционни медии – стаж в Би Ти Ви Новините и репортер в dnevnik.bg и несъществуващия хартиен вариант “Дневник”, а отскоро и в наследника му в. “Капитал Daily”. Днес напуска блога и го предава на колеги по журналистика. Защо и как е дошло решението му попита Стоян Нешев.
Как възникна блогът “Новата журналистика” и какво е твоето участие в него?
Блогът възникна точно преди три години от Антония Димитрова. Идеята беше да се превърне в информационен портал, който да е учебен, да улеснява комуникацията по въпросите, свързани с университета. След по-малко от година обаче Антония практически се отказа и аз реших да се занимая с него и да го развия. Стана случайно. Най-вероятно, защото бях единственият, който имаше желание да развива блога.
Отначало бях самостоятелен, след това продължихме с много други колеги и направихме нещо като малък студентски сайт, с увеличаваща се прогресивно аудитория, колкото и на някои да не им се вярва. Блогът се превърна в място, в което достоверно научаваш нещата от университета и четеш мнението на младите, на студентите по журналистика в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).
В него се публикуват материали по разнородни теми с уклон към младите хора, тъй като те ни четат. Аудиторията на блога включва и журналисти, и блогъри, хора, които се интересуват от т. нар. "нова журналистика". А самото име е идея на мен и Антония, като двамата решихме, че трябва да има журналистика в името. Накрая избирахме между “новите журналисти” и “новата журналистика” – “новата журналистика” ни се стори по-непретенциозно, а “новите журналисти” звучи твърде крайно и обобщаващо за хора, които нямат опит.
Първото съобщение, с което излязох в този блог беше, че идеята в него е да се чуе мнението на младите мислещи хора, които са далеч от традиционните медии. Тогава никой от екипа, включително и аз, не работи за традиционна медия и можехме да си позволим да го кажем.
За 3 години какво ти взе и какво ти даде "Новата журналистика"?
Нищо не ми е взела, освен малко енергия, но не ми я изчерпа. А това, което ми даде е много - първите стъпки в журналистиката изобщо. Беше ми стимул, когато си мислех, че нещата за мен лично и за хората от екипа няма да се развият, но постепенно с времето те се случиха. Даде ми възможността да изразявам себе си в слово, видео, аудио и снимки.
Даде ми възможност да се боря със статуквото в УНСС, с който блогът няма никакви взаимоотношения. Даде ми независимост, свобода, даде ми първите грешки, първите успехи. Най-важното даде ми първите интересни контакти с хора, които ако си стоя вкъщи и не правя нищо, а си мисля, че съм много готин и пиша страхотно - няма да ги срещна никога. "Новата журналистика" е едно добро начало за човек, който иска да се развива в медиите, в журналистиката, в творчеството.
В крайна сметка ние участвахме в създаването на един уникален за България проект. Това е един изключително евтин, но интересен филм - "Прозрачни съдби", 2010 г., който получи отзвук и в много от традиционните медии. Така блогът като основен партньор получи легитимиране - още по-голямо и по-силно за нещата, които върши, за различността, която има. Все пак най-близкият по концепция сайт - akademika.bg, много се отличава от нашия блог като идея, като концепция. Няма такъв проект. Хубаво е, че успях да го развия донякъде и да го предам нататък.
Пак казвам развивахме се с погрешни стъпки, с много успешни стъпки, със злоба от гледна точка на някои хора, които влизаха в него, с много симпатизанти, които го обикнаха и ежедневно влизат. Доказателство за мен е, че е през последния месец, в който се случват сътресенията в него и няма нови публикации – твърдата аудитория от 2 000 – 3 000 души месечно влизат и очакват новости.
Надявам се блогът да се развие още повече, да намери още повече аудитория, да е още по-интересен, още по-независим и още по-хаплив към всичко и към УНСС - и към преподавателите, и към студентите, и към младите хора и изобщо към журналистиката в България. Блогът може, защото и досега е бил такъв.
Отдръпваш се от блога и от позцията "главен редактор". Защо? Уморен ли си вече от обстановката или даваш път на младите журналисти?
Главен редактор е силно казано. Тази титла я сложихме с колегите, които пишат основно за блога, за да се знае кой отговаря за него. Решението дойде след многократни опити за цензуриране на материали и за опити – успешни и неуспешни, за натиск от преподаватели, колеги и различни хора. Решихме, че е хубаво да има един човек, който да изникне над нещото и да отговаря на тези нападки. В случая бях аз по разбираеми и логични причини.
Преди всичко ние сме колеги – равнопоставени. Когато редактирането не беше свястно, отговарях аз, когато беше хубаво – основно авторът и екипът като цяло обирахме овациите. Т.е. силно казано главен редактор. А когато пишех своите публикации, отнасях всичко само аз. Напускам по-скоро позицията на човек, който да отговаря основно за този блог.
Един от принципите ми е, че когато журналистът, репортерът, авторът, творецът, редакторът или който и да е изникне над нещото, което създава, той трябва да спре. Голяма е вероятността да се е загубил смисълът от твореца в конкретната творба. Затова авторът и творбата трябва да се отделят, за да не бъдат в тежест един на другиго. Това се случва с блога “Новата журналистика”.
Блогът остана на заден план, зад мен, което му пречи да се развива. Това е тенденция от няколко месеца и моето решение не е спонтанно, не е взето за един ден, а обмисляно поне три месеца. Реших, че е по-добре да дам път на вас, на новите, както и на хората, които досега са писали в блога и имат желание да продължат да го правят, да се развиват. Аз се отдръпвам, за да не съм в тежест.
Коя е "новата журналистика" в България?
Труден въпрос! Медийният пазар в България е монополизиран – това не е тайна за никого, може би за хората, които не се интересуват в детайли. Но новата журналистика е... трудно е да кажа, че е само блогът, но той така се казва. Той не е изцяло новата журналистика, има много други блогове, сайтове, които са много по-добри от нашия от гледна точка на хората, които пишат в тях - по-опитни са, но това не прави по-некачествен нашия блог.
Той просто е на младите, които грешат, но и се учат от грешките си, т.е. качествените млади са новата журналистика, но е хубаво тя да бъде пренесена в традиционните медии – за съжаление в България това не се случва или ако се случва е рядко. “Новата журналистика” е част от т. нар. “гражданска журналистика” – това са местата, където се развива свободното слово.
Притеснява ме поведението на властта, която се опитва с някакви начини да спира свободата. Надявам се това да не се случи, надявам се интернет общността поне да не изпитва страх. Надявам се и ние да не сме изпитвали страх, макар да го е имало, но поне да не е надделявал в желанието ни да бъдем журналисти. Надявам се и вие, новите репортери на блога, да не изпитвате страх от властта.
Напоследък вярваме, че най-чистата журналистика е в интернет блоговете. Знаем за твоя нов творчески проект “Бодлива тел” (bodliva-tel.blogspot.com) и веднага те питам доколко може да боде телта?
Гражданската журналистика е част от свободното слово, но не смятам, че го изчерпва. За журналистиката все пак има и някои традиционни медии, които все още са свободни, извън един оргомен монопол, който се случва като цяло на медийния пазар.
Не смятам, че трябва да се отделят блоговете като единствена част, има и други места, където информацията е по-проверена. Недостоверността и емоциалността е диагноза на блогосферата в България, която не е перфектна, също има нужда и от промяна.
А за новия проект. Той е по-скоро място, където аз ще пиша това, което вълнува мен. "Бодлива тел" не е обществено обвързан, какъвто е “Новата журналистика” – там не търся обществена роля, не съм последна инстанция на истината и не смятам да бъда, а който желае да заповяда и да чете.
А телта е бодлива, защото характерът ми е такъв. Който наистина ме познава, знае, а който не ме познава, нека не си прави погрешната представа, че съм зъл човек. Важното е, че имам желание да пиша.
Интервюто взе Стоян Нешев
Всички статии от автора
Няма коментари:
Публикуване на коментар