Камерата работи: ACTION

Снимка: Минко Чернев

Микрофони, камери, медии. Днес човечеството чете, слуша, гледа медийно (не)удобните, блясък и звезди, футбол и алкохол (ром или водка), свобода и страх и разбира се, някой друг интересен филм. В България не е по-различно.

През 1959 г. ефирът в България стартира с Българската национална телевизия (БНТ). И вече 52 години българският зрител гледа... Но не колкото Дядо Йоцо. Новините - избори. Кандидатпрезидентската кампания беше събитие №1 в последните месеци, а някои медии се надпреварваха за сполучливи дебати.

Други пък заложиха на етикета: платено. Къде изписан, къде волно изпуснат. А зрителите видяха, прецениха и поръчаха отново същото за още 4-5 години. Медиите показаха пресконференциите на управляващи и кандидат-управляващи - “интелигентни” хора, облечени в лустро и с претенции за стил в говоренето.

Така една скандална журналистка отсече срещу министър-председателя: “Вие съдействате за убийствата на 15, 16, 20, 30, 50-годишни с този информационен и медиен монопол в ръцете на Делян Пеевски и Красимир Гергов, финансиран от държавата... Има ли цензура в тази държава?”.

На фона на тези събития сякаш ни домъчня за онези господари на ефира - от българския хайлайф от прелестни футболисти, красиви манекенки, грациозни плеймейтки, прекрасни поп-фолк певици. Дори много малка част от тях бяха използвани за реклама покрай изборите. Но така е... какъв елит има в България?

Та той е духовно и потомствено унищожен през XIV век. Камерата продължава да работи за инстинктите, а не към чувствата и разума. Все пак медиите олицетворяват избора на аудиторията си..

Стоян Нешев

Всичко от автора