За омразата и толерантността

Храм-паметникът "Александър Невски" в центъра на София, видян от различен ъгъл
Фотограф: Минко Чернев

България е известна пред Европа (и като цяло пред света) с толерантността си. Че в столицата си София на единия ъгъл има джамия, на втория синагога, а на третия православен храм. Символите на три различни религии и на три различни по вяра хора.

А каква е действителността? Дали наистина има толерантност или всеобщото мнение е изградено от властимащите за реклама пред Европейския съюз (ЕС). 

Всъщност има омраза (пресен е случаят "Катуница"). Омраза, подхранена от злобата и нищетата на голяма част от българите, които са пропаднали в дъното на обществото. Храни се и от отворената дупка между хората от различните прослойки на обществото.

На фона на действителността по света, на войни и размирици, финансова криза, заради която хората всеки ден се изнервят дали няма да загубят работата, дома и сигурността си, "мразещите" търсят и намират отдушник в нуждата от ненавист към различното.

Така се отвличат от проблемите, защото човешката природа е свързана с нуждата от омраза и завист. В такива тежки времена повечето хора търсят да се опрат на религията. От това следва появата на различия на възгледите, на ценностите, и оттук различията, които подхранват насилието и омразата, расли на почвата на социалната несправедливост и поливани старателно от медиите, които търсят бърза сензация пред това да бъдат истински обективно журналисти.

Изкарващи заглавия като "Циганин прободе с нож възрастен мъж" или "Ромка продаде бебето си". Заглавия, които слагат акцента върху етническия статус, а не върху самия човек. Някои от читателите търсят такива заглавия, те са продаваеми. Иначе журналистите нямаше да се продават, което означава, че самите читатели са расисти.

А щом те са расисти, тогава дали сме толкова либерални и отворени към чуждите възгледи колкото се представяме, че сме.

Росен Георгиев

Всичко от автора