 |
| Снимка: Минко Чернев |
Градът, който никога не спи! – Студентски град, София. Една колосална тема, обсъждана и дъвкана немалко пъти в медиите от министри, политици, кметове, общински управници и т.н. Студентски град синоним на свърталище на пияници, наркомани, дилъри, побойници, мутри, мутреси и всякакъв тип отрепки, а и убийци...
Смешно ли ще е да говорим за вузове, образование и учебници?! Какви културтрегери, каква наука?!
След ужасната трагедия през 2008 год. в Студентски град със студента по фармация Стоян Балтов... След тогавашните черни дни... Какво обещаваха един министър-председател Сергей Станишев и един кмет на столицата Бойко Борисов: закон, специален режим за дискотеките, сигурност и още куп мерки за студентската общност.
Но абсурдните инциденти продължават... Пореден побой, този път отразен от медиите. На път към общежитието в малките часове две момчета и едно момиче изживяват ужаса да бъдат нападнати без причина, без провокация, както споделят те, от четирима агресивни и пияни младежи. 20-годишният Спас Цанов, студент в Софийския университет, е най-пострадал – със счупена челюст... А тези случаи са често срещани из по-тъмните улици или междублокови пространства в Студентския град, дори и през деня...
Това да бъдеш нападнат, бит, ограбен е стремежът от “нашенските коскоджамити юнаци”, плачещи за сила и пари.
“От мръсотии вече никой не се шашка!”, пък казва един художник по повод на картина. Бездушевността на днешната действителност подсказва не само че нравът ни граничи с простотия, но и че днешната младеж се изхабява твърде лесно в ползва на посредствеността.
Родители изпращат децата си във вузове, но навременната актуалност ги подвежда в “лекия розов свят”, нарисуван от афродизиаците на живота – дрога, секс, пари, сила... До утрешния ден, когато всички пак ще палим свещи и ще се молим да не се случи с нас.
Когато пак ще протестираме със силата на вулгаризма и илюзията, за да бъдем самоувереното младо поколение....
А връзката с инстутициите е “морално загинала” в кулоарите на еди-коя си сграда... Жалкият студентски статус е форма на траурния знак на неграмотността на еди-кой си господин с лъскав джип...
И дотук! До маргиналността! До бруталността! До нараненото ни образование!
Стоян Нешев
Няма коментари:
Публикуване на коментар