Сашо Диков за обективността и свободата на словото Снимка: vesti.bg |
Разговорът с една от иконите на спортната журналистика започна много приятелски. Именно защото мястото беше Факултета по журналистика. С желание, с хъс, с непримирим дух - верните съвети, от които младите журналисти имат нужда. Че независимо колко се мъчиш: „На сила хубост не става“. Интересен е фактът, че журналистическата кариера на Сашо Диков стартира съвсем случайно...
"За да бъдеш журналист трябва да свикнеш с мисълта, че ще живееш по коренно различен начин от обикновените хора, че ще излизаш, когато другите се прибират от работа, ще пропускаш семейните вечери и най-вероятно на празниците ще работиш, но си струва. Струва си за онези, които знаят какво искат и какво е нужно, за да го постигнат." - предизвикателство или не, реалността в тази професия е сурова.
От дума на дума се стигна до темата за свободата на словото в днешно време и по-точно до журналистическата „свобода“ на словото. Сашо Диков разказа за времето преди 10 ноември 1989 г., за наложените граници, в които е живеело обществото. Всеки е потръпвал при мисълта, че ще може да заяви свободно каквото и когато си иска, че няма да ги има онези „намордници“, които не ти дават право на глас.
И какво се случва днес... Журналистиката страда от липсата на свобода на словото. Журналистите не си боравят свободно с думите, не си позволяват да говорят на всички теми, а само на позволените им.
Ще си позволя да цитирам Сашо Диков, който каза, че „Свободата на словото е пълна алабалистика“. Той подкрепи твърдението си с примери и случки, на които е ставал свидетел. Чрез журналистическата „свобода“ стигнахме и до двата вида журналистически материал: реалния и поръчковия. Във все по-малко интервюта и статии можем да намерим реален безпристрастен журналистически материал.
Сашо Диков ни разясни, че за да бъде един материал обективен е нужна гледната точка и мнението и на двете страни, участващи в него. Сега сме свидетели най-често на нападки, обиди и обвинения към някого в интервюта, предавания, статии, без възможността да разберем гледната точка на нападнатия – това е поръчковият материал. Този така често срещан у нас, целящ да убеди хората в истинността си. Това е съвременната практика на журналистиката днес.
Как времето преди 10 ноември се е считало за затвор и високите прегради, които са възпирали хората от свободно мнение, са били най-лошият им надзорник? Защо днес самите хора поставят тези прегради, които зорко пазят, от страх някой да не ги премине?
Да работиш в независима медия изисква много труд и кураж, а за поръчковия материал ти е нужно малко повече въображение, категоричен беше Диков. Единият път изисква от всичко по много, но ти дава и най-нужното – волността, която ти се полага. Другият път е по-лек, по-спокоен, но ограничен. Изводът е в избора ти!
Искаш ли да излезем някой път
ОтговорИзтриванеБраво :)
ОтговорИзтриване