 |
| Снимката е получена от читател на НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА. Пропуканата стена е от студентско общежитие. |
-Колега, спиш ли? Как да спя? Сърфирам във Фейсбук, за да разбера какво ме разтресе?
-А, и ти ли го усети?
Всичко започна малко след 3:00 часа тази нощ. Бурно раздвижване на лампионите и разклащане на леглата подсети заспалото съзнание на хиляди граждани, че явно не е от съня. Защото ако е кошмар, защо продължава? При това на няколко пъти.
Сирени нямаше. Не знам кое е най-адекватно да се направи в случая. Един чай с ром помага, но не спасява насъбралото се напрежение.
Влизам в социалните мрежи, запазила самообладание. Няколко информационни сайта поднасят информация. Сайтът на БАН е блокиран. Телевизиите още спят.
Включват се часове по-късно.
Съквартирантката ми казва - "Глутница кучета"... Едва по-късно разбирам, че, да, може би това бе най-страшното. Инстинктът за самосъхранение. Викове и плач на деца. Хората се изнасят, но накъде? Едва ли имат своя отговор.
Чу се запалване на двигатели. Някои започнаха да изнасят мебели, а студенти - лаптопите си. Всеки каквото има.
Подготвени ли? От кое и за кое. От листовките, които някога ни даваха в училище как да застанем под масата или под каската на стена?
Щетите са измерими, неизмерим е само човешкият живот. Постарадали няма! Благодарим на тези, които се събудиха. Ама това им е работата! Никой не знае какво предстои, прогнози не могат да се правят. Едно е ясно, прогнози за природата никога не бива да има.
Да, явно трябва нещо да ни разклати, за да оценим и малкото, което имаме.
След първия трус - последваха вторични. За това говорят днес всички по мобилните си телефони, чуват се с близки и познати. В по-голямата част от страната трусът се усеща. Часове след земетресението излезлите навън не се осмеляват да се върнат у дома.
"Господ е Българин! Няма да има повече." - успокоява се жена.
Разцепена е сградата на 18 СОУ в столицата. Епицентърът на труса е в Рударци. Разтриса ни с 5,8 по Рихтер.
Земетресението нанесе емоционални щети. Но нека го погледнем от добрата страна. В мигове като този се замисляш кои са най-скъпите неща за теб на този свят. Ако въобще можеш да мислиш, разбира се? Или го осъзнаваш часове след това.
Всичко останало е в пространството между две вдишвания.
А там няма трусове?
Освен ако сам не си ги създадеш.
Сърдечен поздрав от земните пластове.
Яница Маринова
Няма коментари:
Публикуване на коментар