Тома Биков: Българската образователна система не е в крак с времето

Тома Биков (вляво) и Меглена Кунева при учредяването на партията Движение България на гражданите; юни 2012 г.
Снимка: България на гражданите

Защо образователната ни система не е в крак с времето и къде и какво куца в университетите? Срещаме ви с журналиста Тома Биков, който преди време написа книгата „Досието на Доган“, а сега е част от новосформиралата се партия на Меглена Кунева „Движение България на гражданите“.

Г-н Биков, чия е “България на гражданите”? И къде е социалното, и къде е бизнесът в европеизацията? 

- „България на гражданите“ е на всички, които искат да живеят в нормална страна. На тези, които успяват благодарение на таланта, знанията и уменията си и са готови да помогнат на изпадналите в нужда. В това се съдържа и социалното, и бизнесът, и европеизацията. Ние нямаме самочувствието, че откриваме топлата вода. Придържаме се към общочовешките ценности, които съществуват от хиляди години и вярваме в тях. Накратко – „България на гражданите” е политически проект на добрите хора. 

У нас има 50 акредитирани висши училища, но не Ви ли се струва, че качеството на висшето образование “се размива” между субсидията, която получава университетът за всеки студент и адекватното обучение? 

- Качеството на висшето образование е следствие на качеството на средното, основното и началното образование. Истината е, че българската образователна система като цяло не е в крак с времето. Тук изключение правят инженерните специалности, които според мен са на ниво. Темата за образованието е много широка, но има един факт, който казва много неща – от 22 години държавата се опитва да се справи сама с образованието и очевидно не успява. Това ме навежда на мисълта, че голяма част от проблемите в образованието биха получили своето решение, ако държавата отстъпи малко място на хората. Личната ми позиция е, че държавната субсидия трябва да върви след ученика не само когато той учи в държавно училище, но и когато пожелае да учи в частно учебно заведение. По този начин ще се получи истинска конкуренция между училищата, а това ще бъде от полза и за учениците, и за учителите, които си вършат съвестно работата. Отделно програмите в средното образование категорично трябва да бъдат преразгледани и да придобият вид адекватен за века, в който живеем. Трябва да има повече часове за изучаване на езици и повече IT. Добре ще бъде училищата да дават по тясна специализация, а не да изискват от всеки ученик да знае всичко, защото този подход е една от причините за лошите резултати на българското образование. 

Може ли една инертна академична система да бъде реформирана и променена изцяло?
- Образователната система е консервативна по природа и революциите в нея са опасни. Затова е добре реформите там да бъдат внимателни и добре обмислени. Личната ми позиция е, че не е добре всички университети да получават поравно. Тези, които вършат повече работа и са по-ефективни трябва да бъдат подпомагани и поощрявани. Задължително обаче е младите хора в България да имат равни възможности за развитие. Тук е ролята на държавата. Тя трябва да осигури този равен старт и да даде възможност на всеки да се образова според възможностите си. 

Обучението е вложение в бъдещето на нацията, но ключов въпрос е връзката бизнес и вуз или студенти и работодатели. Нужно ли е според Вас законово уреждане? 

- В много отношения връзката между бизнес и образование не съществува. Причините вероятно са двустранни. От една страна, може би образованието не е достатъчно адекватно, а от друга, бизнесът в България не може да осъзнае важността на образованието. Затова стъпките трябва да бъдат направени и от двете страни. В нормалните страни бизнесът и университетите са като скачени съдове и това дава резултати непрестанно. Щом там е възможно значи може и тук – въпросът е да го поискаме. 

Кое пречи за нормалния достъп до пазара на труда?

- Не мисля, че младежите отиват да работят в чужбина, само защото не могат да си намерят работа тук. За една част от тях може би това е така, но по-голямата част отиват навън, за да видят свят. Това е прекрасно. Другата причина за напускането на България е средата. В България има неприятна среда, защото не се инвестира в хората. Младежите интуитивно усещат това и търсят възможности за развитие в чужбина. Знаят, че там ще научат повече отколкото тук. Затова трябва да променяме средата и тя да бъде удобна за младите хора. Впрочем това е една от основните цели на „България на гражданите”. 

Как ще коментирате нашумелия скандал с ректора на Стопанската академия в Свищов Величко Адамов? Заговори се за анулирани дипломи, преписани професури... Това не е ли удар по висшето образование? 

- Да, удар е. При това недопустим. Доколкото зная деянията на този човек не засягат само образователната система, но би трябвало да са от компетентността на МВР и прокуратурата. Защо институциите не работят е въпрос на друг много дълъг разговор. Със сигурност обаче подобни случаи трябва да бъдат наказвани тежко, защото те сриват доверието в образователната система. А ако нямаш доверие на тези, които те учат, си обречен на незнание. Накратко – мисля, че Адамов трябва да бъде изведен от университета в Свищов с полиция и прокурори. И то час по-скоро. Защото в противен случай репутацията на един от най-престижните университети в България ще бъде изцяло унищожена. 

Тези дни ректорите на софийските университети казаха, че искат нов Студентски град без чалга. Как се строят нови общежития? 

- Не виждам къде може да бъде построен новият Студентски град. Мисля, че подобна идея на този етап е почти невъзможна за осъществяване. В случая обаче имам въпрос към ректорите – те готови ли са да гарантират, че в новия студентски град няма да има чалга? И имат ли гаранции, че след като не успяват да се справят с настоящия студентски град ще се справят с новия? 

А какъв е гласът на младежта? 

- Гласът на младежта е следствие на гласа на зрялото поколение. Аз съм фен на днешните млади. Мисля, че в много от случаите те са по-умни и подготвени за живота от родителите си. Това сигурно звучи малко екзотично на фона на нападките срещу тях, но вярвам в това. Според мен проблемът не е в младежите, а във възрастните. И когато възрастните нападат така остро младите, трябва да знаят, че нападат себе си.

Интервюто взе Стоян Нешев

Всичко от автора