Българският спорт и оцеляването му

Докъде води спортът младите спортисти...
Снимка: Елена Донкова

За всеки спортист е чест да се състезава за родината си и да прославя името й, носейки отличия, но какво става, когато страната ти не предлага нужните условия за развитие? 

Една държава, която е абдикирала от спорта, недаваща поле за изява на младите таланти. Нека започнем от рушащите се основи на спорта в България. Все по-малък процент от младежта бива заинтригувана от физическото възпитание, тъй като спортът не е заложен в началното образование.

Дори някой да прояви интерес към даден спорт, може да се откаже в секундата, в която зърне състоянието на спортните бази и липсата на професионални кадри. Високото спортно майстортсво води своето начало от спортните училища и детските спортни школи, но скромният им брой се оказва сериозна пречка за привличането на млади ентусиасти.

Децата трябва да бъдат върнати на спортните площадки, защото спортът е предпоставката за една здрава нация. Спортът е едно от нещата, които няма как да бъдат развити без пълноценното участие и субсидиране на държавата във всички нива на физическото възпитание.

Отделят се средства само за високото спортно майсторство, но дори и те не са достатъчни. Пътят до световния елит е осеян с безброй трудности. Необходимо е голямо търпение, изключителен труд и лишения, но и стабилно финансиране. Не се отделят почти никакви средства за спортна медицина. Има липса на спортни научни лаборатории, които са главна предпоставка за развитие на високото спортно майсторство. Без тях за нашите спортисти е трудно да бъдат конкурентоспособни в световния елит и да печелят медали от големи първенства. Очевидно е и слабото ниво на материалните бази, специализирани зали и стадиони за отделните спортове. Дори да има такива, те са в плачевно състояние. 

Зимният период се оказва най-тежък за професионалните ни спортисти, тъй като спортните бази са неутопляеми и поради тази причина пред някои спортове седи въпросът за пропускане на зимния сезон. Без тези необходими условия не трябва да се учудваме и от скормното ни представане на тазгодишните Олимпийски игри в Лондон. Поклон пред нашите олимпийци, които въпреки всички препятствия успяха да донесат две отличия и лични рекорди за България.

Трябва да бъдем изключително горди от тях, тъй като пътя, който са извървели до Лондон е бил тежък. За огромно съжаление малка част от нашите професионалисти избират да водят тази непрестанна битка за оцеляване. Повечето биват принудени да участват под закрилата на чуждия флаг, защото в другите държави им се предлагат далеч по-добри условия за подготовка и реализация. 

По този начин ние губим едни от най-ценните си кадри. Ако спортът не се възвърне като държавна политика на следващите Олимпийски игри, ще трябва да се задоволим с доста по-посредствени класирания, а вината за това няма бъде на българските спортисти...

Валерия Видева
Всичко от автора