Журналистът Валентин Георгиев: Писаното във вестника се помни

Снимка: Минко Чернев

По пътя към учебниците по журналистика през новата академична 2012/2013 ви срещаме с журналиста Валентин Георгиев. Той специализира “Икономическа журналистика” във ВИИ "Карл Маркс", сега УНСС. Журналистическата си кариера започва като репортер на вестник “Вечерни новини”. През годините е трупал опит в редакциите на вестниците “Дума”, “Пари” и “Монитор”. От 2008 г. е зам.-главен редактор във в. “Класа” до съвсем скоро, когато изданието съществува само онлайн. В момента го откриваме отново да работи за читателите на в. “Дума”.

Валентин Георгиев
Снимка: личен архив

Г-н Георгиев, преди да преминем към оснавната тема на интервюто журналистическото образование в България, как ще коментирате разразилия се скандал за решението на Турция да спре легализирането на дипломи на турски студенти, завършили в България? Просветният министър Серегей Игнатов обвини частично медиите, че колкото повече пишели, че българското образование е некачествено, толкова повече конкурентите щели да се възползват от това.

- Доколкото съм запознат с проблема, става дума наистина за подправени и буквално купени дипломи от страна на турски студенти, които учат в наши университети. С други думи - налице е обикновена корупция - явление широко разпространено в нашите ВУЗ-ове. Очевидно фактът, че това са фалшиви дипломи не е останал незабелязан от турската страна и от там са решили да вземат радикално мерки срещу тази практика. За съжаление, подобно явление е присъщо и с български дипломи, а тарифите за купуване на изпити се обсъждат сред студентите и те не го крият. Колкото до ролята на медиите, не съм съгласен с министър Игнатов, че едва ли не те са причина за раздухване на скандали и за качеството на образованието. Напротив - работата им е точно такава - да държат "на прицел" и да повдигат завесата за подобни проблеми, като по този начин стимулират решаването им. 

В България журналисти се обучават в 9 университета. Тази година само в двата най-големи вуза Софийския университет и УНСС ще влязат 110 студенти по журналистика. Как Ви се струват това?  

- Недостатъчни. Но вижте, бройката е нещо относително в случая. По-важно е колко от тези млади хора наистина в бъдеще ще продължат да работят като журналисти или в близки на журналистиката сфери. Освен това ми прави впечатление, че от година на година пада престижът на професията ни. В нея навлизат непрофесионалисти, хора, които не са с нужното образование и квалификация, дори такива, които нямат висше образование. В момента пазарът е доста стагниран и конюнктурата е такава, че процентът на тези кандидати за журналистическа слава, е сведен до минимум. Но си спомням, че е имало и назначения, от които човек да го хване срам. Впрочем това не се отнася само до журналистическата професия. 

Бъдещите журналисти получават знания предимно с академичен характер и след това често биват обвинявани, че са слабо подготвени по основни дисциплини като журналистическо писане, медийна икономика, медийно право, журналистическа етика. Губи ли се връзката на студента по журналистика с практиката? 

- Въпросът е като нож с две остриета. От една страна, не може да следваш този път, който намирам за призвание, ако не си подготвен и не си минал през академичната скамейка. Там все пак се научаваш на фундамента, етиката, правилата, ако щете и триковете как да станеш добър журналист и да растеш нагоре... Връзката с практиката се изгражда постоянно. Неслучайно журналистът е такъв, докато носи в себе си репортерския дух, хъса да напипваш проблема, да откриваш новината.. Растейки в йерархията, може да стигнеш до главен редактор и какъвто и да е друг началнически пост, но загубиш ли репортерската си природа, вече си станал просто чиновник. А това е пагубно за професията. И още нещо бих добавил в тази връзка - ролята на интернет също е двояка. Мрежата оказва безспорно огромна помощ, спомага за бързина, да намираш информация, бекграунд по дадена тема и т.н. Но не си ли усетил живия контакт на място, значи не си изживял пълноценно усещането за истински журнализъм. 

Наблюдава се и явлението, че големите медии не предлагат програми за обучение на стажанти и практично медиите не се възползват от талантите във вузовете. На какво мислите, че се дължи това? 

- Определено това е проблем и за самите медии. Според мен обаче конюктурата в момента е такава - заради кризата всеки издател и собственик гледа да свива разходи и затова подобни програми не са му първа грижа. Убеден съм, че при едни по-добри времена това няма да е така. 

Професия стажант - възможност за развитие или това е отчитане на дейност от страна на редакцията за суров подбор на журналисти да се превърнат в идеалния тип служители? 

- Няма такава професия. Дори длъжност няма. Не знам какво разбирате под "отчитане на дейност" в случая, но все пак намирам някаква логика в това един млад, току-що завършил студент да постажува известно време. В това няма нищо обидно, напротив - трупа се опит и служи за адаптиране към средата за работа. Ще се повторя с тезата ми за "служителите", но да си истински журналист и служител са две несъвместими неща. Впрочем проблемът, който повдигате, има и друга страна. Знаете ли, че е масово явление един стажант да отрасне и се обиграе сред по-опитни колеги в дадена медия, а след няколко месеца или година, когато вече е навлязъл в ресорите си, да бъде "отнет" от друга конкурентна медия срещу по-добро заплащане. В това, разбира се, няма нищо нередно или необичайно. Въпрос на пазар, на престиж, личен избор и т.н. Но някак си остава усещането, че си обучил по-младия колега, инвестирал си в него, както се казва, а той ти се отблагодарява като напуска. Нещата са по-сложни и доста индивидуални, разбира се. 

Къде е според Вас най-правилното място за старт в журналистиката? 

- Според мен не може да има едно "най-правилно" място. Дори ако човек е минал през различен тип медии - от печата през телевизия, радио или интернет сайт, навсякъде има какво да научи, а това е най-важното. Аз като вестникар може и да звуча пристрастно, но писаното слово във вестника наистина дава стабилна основа. То остава и се помни... С това съвсем не искам да омаловажа останалите видове медии. 

Имате ли контакт с начинаещи журналисти? Какъв е техният профил? 

- Да, имал съм доста контакти с начинаещи колеги, повечето дори още бяха студенти и се учеха как се пише информация, какво е лийд, какво не бива никога да се пише и какво задължително трябва да присъства в нея. Това, което ми прави впечатление относно смяната на генерациите, е фактът, че младите днес са доста по-облагодетелствани от наличието на интернет. Това, от една страна, говори за по-голяма широта на познание, интереси, възможности и т.н. От друга страна, обаче ги прави по-мудни и пасивни, от което губи самата професия.

Интервюто взе Стоян Нешев

Всичко от автора