четвъртък, август 02, 2012

"Добро утро" на смъртта - "добър вечер" на живота


Защо го няма респекта към смъртта?!
Снимка: Златомира Костова
Такъв, същият, последният – започваме с тези чиновнически и юридически думи, съвсем нарочно. Такъв (неспокосан) е политическият синдром в последните десетилия. Същият (униформен) е министър-председателят в изобщо непроменената ни република. И последният (кръвопролитен) удар в българската действителност е пак оформен с чиновчески и юридически словоформи – терористичният акт на 18 юли на Летище Сарафово в Бургас. Смъртоносна надпревара: Лято, 2012 – дебне България.

Само няколко дни почерниха българския юлски календар – смъртта го прати в историята. Какво е един календар да остави нишани в българската съвременност? 

Много смърт се носи по въздуха, който дишаме ние, гражданите на Република България. Майсторът на афоризмите, полякът Станислав Йежи Лец казва: “Да бъдеш Бог и да правиш хората смъртни?”. На 18 юли – преди 135 г. се ражда Дякона в Карлово, българският революционер Васил Левски... Но и на 18 юли 2012 г. загиват петима израелски туристи, един българин и терористът. Ранени са над 30 души. Мястото е летището в Бургас в терористичен акт.

С “реторика” Аристотел обозначава публичното говорене и какво е онова, което може да се убеди т.е. убедителния довод. Знаем за бръщолевенето наляво-надясно пред медиите в България. Случаят за министърпредседателската и министерската приказливост е смъртта


Бойко Борисов
Снимка: МС
Първите думи на премиера Бойко Борисов в нощта на 18-ти срещу 19-ти юли (откъс): “Първо, съболезнования на жертвите. И все пак благодарност на медицинските екипи, които работят досега... Иначе тежък атентат.”. На въпрос идентифицирани ли са жертвите, Борисов отговаря, че по техния канон трябва да дойдат и да ги опеят... (мръщи се). И после добавя: “Ся’ не им знам религията, така че... Факт е, че те не желаят да бъдат пипани труповете, докато не ги опеят”. 

Отношението към Смъртта не е интервю, илюстрация или футболен мач. Не е и медия, за да търсиш вината в журналистите и да твърдиш, че вестник “Сега” никога няма да напише добро за теб. 

Нямаше я чувствителността към смъртта, нямаше ги и държавниците на погребението на българската жерта Мустафа Кьосев в атентата от Бургас. 

И в медиите – нямаше го и го няма респекта към смъртта, към личността – преди няколко седмици в “Шоуто на Слави” гостува Катя Касабова, главен редактор на бургаската онлайн медия besove.bg. Това е първият сайт отразил взрива в Бургас. 

Журналистката разказа как се е сдобила с кадрите посредством неин приятел, който се е намирал в близост до летището. “Започвай да снимаш, на живот и смърт”, му казала по телефона Касабова. Жената притежавала и други клипове, направени отблизо. Но пуснала този, който се разпространи по националните и чуждестранните медии. А дори българските медии не са искали съгласието на редакторите от сайта за ползването на клипа, подчертава още Катя Касабова.

Викат им “папараци” – кой по-бързо ще снима смъртта от първо лице, сегашно време и от това да спечели. Снимката на голото страдание, на голата трагедия... На това викат ли му престъпление”?! 

Така ли се отразява атентат?! Без морал и етика - да сглобяваш министерските думи и да показваш разкъсани части от човешки тела ( вестник "Труд" ужаси читателите си с приближен кадър на снимка на откъснати крайници от атентата). Освен началната страница на "Труд", която беше в пълен противовес с уважението към загиналите, ранените и техните близки, но от Асоциацията на европейските журналисти - България (АЕЖ) посочват и ужасяващите страници със снимков материал на вестниците  24 часа Монитор  и  Стандарт

Да не засилваш мъката на хора, попаднали в беда; Да бъдеш сдържан и съчувствен към скръбта на пострадалите... 

Зигзагообразните думи на властта за атентатора, медиците, положението в страната след атентата удрят шамар на действителността. Ето част от речите: “...Той е изцяло облечен в “Адидас”, нови дрешки (...)” - Бойко Борисов за терориста. Според вътрешния министър Цветан Цветанов камикадзето не се е различавало от всички останали на летището. “Къде е тоя, якият касапин?”. Така премиерът се обърна към един от лекарите, наградени за действията им след атентата.

На Илинден се удавиха двама мъже в Синеморец, понечели и спасили човешки животи - семейство с две деца. В духа на черната традиция на празника морето взима своите жертви – двамата българи Петър и Христо умират за други българи, оставяйки семействата си сами на брега в Синеморец. И в тази смърт няма морал и чест – няма благодарности от спасените за тези, които българите нарекохме “герои”. Герои след смъртта им. Така е – живите герои в България са под индиго.

Завършвам формообразуващо: вчера момиченце в 5. клас ми каза, че новият директор на училището, където учи, бил от ГЕРБ и затова го били назначили. Сложно! Реториката на негодниците продължава: От прост бодиГАРД ще станеш премиер.

Стоян Нешев

Няма коментари:

Публикуване на коментар