Овчарският скок е изключително опасен спорт. Намеквам, че великите хора на България са част от историята, митологията или литературата. Но поетът, публицистът и революционерът Христо Ботев е част и от историята, и от митологията и от литературата ни.
Та, овчарският скок на българските чиновници от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е малко след Олимписйките игри.
От сомнамбули по комбинезони денем става взривоопасно уличното пространство за учениците. Децата слушат чалгаджията Азис само и само за да бъдат в час, ще учат за величието на правителството на Бойко Борисов и ГЕРБ в съвеременната ни история. А Ботев е некоректният политически израз.
 |
| И Бойко Борисов, и Христо Ботев в учебниците, твърди просветният министър Игнатов Снимка: Фейсбук |
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"
Говорили, че строфите на Ботев „Да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище” (“На прощаване”, 1868 г.), е пример за политически некоректен израз, тъй като внушавала негативно отношение спрямо турците и ги представяла като поробители и насилници. Чиновническият литературен алманах по-отблизо отбелязва фактите: да редактираме някак евфемистично словата за турското робство и в частност Ботев. Това пита в отворено писмо до КЗД директорът на издателство "Просвета" Йоана Томова: “да изхвърлим ли Христо Ботев от учебните програми?”
Жив е той, жив е!
Какво разбират учениците от “политически некоректен израз” в средното училище... Бунтовникът от “На прощаване” не го вълнува кой, какво ще му каже, щом борбата е символ към свободното Отечество. Майката юнашка – довереницата ще разкаже неговото тегло, за турчина, беснеещ на бащиното огнище на всички поколения напред. Без срам и позор, без дискриминация и политически недъзи. Майката знае за подвига, завета и смъртта юнашка. Българинът не може да търпи „да гледа турчин, че бесней/ над бащино ми огнище”.
там, дето аз съм пораснал/ и първо мляко засукал
По пътя към етническата интеграция по страниците на българската класическа литература знаем за най-хубавите образи на турци, принадлежащи на Йовковата проза. Акцентът слагам върху разказа от сборника на Елин Пелин “Под манастирската лоза” – “Очите на Свети Спиридон”. Разказ – легенда, в който български юноша люби туркиня... Общата съдба на двете народности е съсредоточена в религията, нравствеността и душата. В това произведение се доказва свитостта и свенливостта в отношението на бедния обущар към другия етнос, към младата туркиня.
“Колко си проста, безумна!/ Та що е твоят любовник/ пред мене и пред властта ми?” пък казва везира (в мюсюлманските държави – министър) на Гергана в Петко-Славейковата поема “Изворът на Белоногата”.
Още един частен случай за "отношенията литература – дискриминация" през 1881 г. в своя статия Иван Вазов пише: “Вещи люде доказват днес, че и в България, и в Източна Румелия масата от турското население е по-трудолюбива и по-производителна” (по Стамболово време).
Ах, мале - майко юнашка!
Медиите мълчаха, докато не чуха официалния отговор на образователния министър Сергей Игнатов. Но социалната мрежа Фейсбук отново реагира първа за слуховете от доклада на КЗД и последвалия въпрос от издателство "Просвета". Ботев остава в учебниците, заяви Игнатов в извънредна пресконференция. Министърът обещава, че ще остане непокътнато народното творчество и че според него скандалът е породен от некоректно разтълкувани цитати от контекста на доклада на Комисията.
Стоян Нешев
Няма коментари:
Публикуване на коментар