3D журналистика

Журналистиката от няколко гледни точки 

Снимка: Елена Донкова

През изминалите няколко месеца българското общество се убеди в едностранчивостта на българската журналистика. Водещи събития бяха показани на българския зрител само от една гледна точка и той бе принуден да търси други източници, други ”истини”, за да си създаде един многоизмерен облик на случващото се. 

Това, за съжаление, не е практика на самите медии, макар и това да е тяхната задача. Именно тяхно е задължението да създадат нов облик на журналистиката у нас и по примера на бързо развиващите се технологии в областта на киното (3D, 4D технологията) да виждаме (наистина) „всички гледни точки”. 

Тук не става дума родните телевизии да правят 3D репортажи, а 3D журналистика - многостранна журналистика. Като, разбира се, 3 е просто цифра – една история може да има повече от 3 страни, повече от 3 гледни точки, повече от 3 версии, но винаги една истина. 

А как бихме могли да стигнем до истината, когато не виждаме всички страни?! Медиите от „инструмент на народа” са се превърнали в корпоративен инструмент, който служи в ръцете на заможните, политиците и властимащите, като по този начин не просто не виждат всички гледни точки, а нещо повече – представят ни само една, в опит да ни натрапят чуждата истина. 

Добре е поне, че в технологично отношение се движим в „крак с времето” и имаме достъп до многобройни източници на информация, които са нашите 3D очила - помагат ни да видим обстановката многоизмерно. Жалко е, че се нуждаем от помощни средства, за да се докоснем до истината, вместо да разчитаме на родните журналисти да си свършат работата. 

„Всички гледни точки” се оказа само фраза, а журналистиката - черно-бял телевизор.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------
3D и 4D технологията ни позволява да виждаме предметите от 3 и съответно от 4 страни. Иновативна технология, използвана при прожекцията на филми (най-често).

Лидия Богданова

Всичко от автора