петък, януари 04, 2013

Пожелай си новото в 2013 година

00:00 Пожелай си ...! 
00:01 Кокиче! 
00:02 Отключване! 
Снимка: Минко Чернев
Ще съвпадне ли началото с края? Ще се настигнат ли секундите? Задава се нещо различно. Запомни тези цифри - 2, 0, 1, 3. Свържи ги правилно. В пространството между тях гарнирай усмивка! След двадесет години се появи на бял свят годината с четири различни цифри. Да ни е честита! 


Това е новосъбуждането. Новата надежда в искрата на бенгалския огън. Темпоритъмът в пълния площад, претъпкан с настроение за една нощ. 

Чистото небе! Как посрещна новата година бенгалският огън ли? Като ти постави началото на неговия живот. И огънят пламна. И се роди, феерията на гонещите се искри. О, БИЧ! И живя. 




Твори. Остави следа. За секунда. Запомни този живот. Имай смелостта да го създаваш непрестанно в новия хоризонт в изпъстрени с очакване дни. Не бих ти написала SMS. Пространството няма да ми стигне да ти пожелая всичко, що искам. Затова ти пиша тук. 

Здравей, Нова година! Искам да ти кажа, че си очаквана. Ти си чакана. Ти си рисувана върху хиляди запотени прозорци. С калпаци и без, със самотни в пространството снежинки и със запълнени с настроение домове. Хубаво е, че си бленувана. Хубаво е, че ни отвеждаш в твоя свят. Знаеш ли, ти си приказна? Знаеш ли, че ти отключваш дълбините ни? Знаеш ли, че ти си онази картина, която толкова чакаме, за да нарисуваме? Знаеш ли, че ти си търпението, което дирим? Ако имах индиго, бих копирала пламъка на онези хора в онзи миг между старата и новата. 

И няма да включвам чистачките на автомобила. Не е нужно да трием прекрасното. Нужно е да го търсим непрестанно. За да го раждаме. Бъдете майки! Създавайте красота! Не се страхувай да се усмихнеш. Не се смущавай да изтръпнеш от благодат! 

В моето село има един улук (водосток), та знаеш ли как действа той. Притежава избирателна пропускливост. Когато водата не му харесва, я освобождава от себе си. И освобождава място за новата. Доколко ще задържаш нещо в теб зависи от вътрешния ти глас. 

Не забравяй, че през колкото и самотни улици да преминеш, ти можеш да се намериш. Че някъде там е малкото Чокено трикрако столче, което пулсира с твоята мелодия. Не отваряй пеещата картичка само по Коледа. Пусни мелодията на свобода през цялата година. 

Вярвай в чудото! Защото чудото е в теб! Имай рентгенови очи. Научи се да харесваш малките неща. Повтаряй си, че си щастливец. Защото щастието не е само миг във вечността. Не, в онова неповторимо заведение в старата ни столица, а във възможността, когато изморен го посетиш, за да похапнеш, да откриеш онзи свят -близък и далечен. 

Защото ако не друго: ПРЕДИ ВСИЧКО НЕ ВРЕДИ! Живей във вълшебство. Научи се да оценяваш другия, а не да го критикуваш. Не се страхувайте да подарявате. Не бъдете онази осъдена душа, която казва: "Имам чувството, че като подаря нещо и някой ми се смее". Не търгувайте с душите си. Не ги превръщайте в животи секънд хенд

Разменяйте знание. И помнете: само когато сте с другите и сред тях, ще се намерите. Самотата е нужна само когато питаме онзи: "...ти що си в мен, в мен сърцето и душата..." 

00:13 не съществуват фаталности. Съществува гора с безброй и едно листа. Всеки ден записвайте с една дума настроението си. Съберете листата в края на годината и си припомнете усмивките.


Яница Маринова
Всичко от автора

2 коментара:

  1. Прекрасни думи, БЛАГОДАРЯ, че ги сподели! Нека всеки миг е вълшебен, истински, споделен, очакван, мечтан, вдъхновен!

    ОтговорИзтриване
  2. Непременно ще опитам да бъда вълшебна! А ти просто остани себе си! : )

    ОтговорИзтриване