Снимка: Елена Донкова
Корпоративното влияние ли гради стожери в журналистиката? Според класическите теоретици на манипулация Елизабет Ноел-Нойман и Винфрид Щулц манипулация има тогава, когато се оказва влияние върху хора, без те да усещат, че волята им може да се управлява от други хора с повече знания. Чисто и просто манипулативни медийни техники има, но способстват ли те за унищожението на една нация. “ВИП Брадър” или Нели Крус кое е в полза на обществения интерес. Представяме Ви част втора на интервюто с журналиста, икономиста и водещия на предаването “За икономиката” по Национална телевизия СКАТ Григор Лилов.
 |
| Григор Лилов Снимка: glasove.com |
- Независима, неповлияна журналистика няма никъде по света. Независимостта не е някаква уникална специфика на перото или труда с него, а плод на възможностите за избор от аудиторията му – читателя, слушателя, зрителя сред многото медии и гледни точки. Затова аз правя разлика между независима и обективна медия.
Обективната, макар и да е подчинена на издателя и редактора, работи коректно с научените от нея факти, с тезите и антитезите. Например при нея е логично и дори задължително проправителствено издание да съобщи за някой гаф на властта – но поместено например на втора страница, долу вляво, което е най-нечетивното място или между втората и трета четвърт на новините, което най-малко се забелязва.
При нас манипулацията обаче е много груба и очевадна. Според мен в България проблемът се ражда основно от концентрацията на медийна власт и неясния статус на собственост. Естествено това провокира и злоупотребите с информационния поток. Навремето имаше едни играчки. Наричаха ги калейдоскоп – тръба с цветни стъкълца вътре. Долепяш око, въртиш я и картинките се сменят – от различни по-различно.
Ситуацията с медиите у нас е същата – на пръв поглед разнообразие, а иначе – хоризонт, ограничен от властта до тръба и стъкълцата, които е насипала в нея.
Предизвикателствата пред аудио-визуалната среда предстоят тепърва, но как Ви се струва: съществуват ли саморегулацията, плурализмът и защитата на обществения интерес, ползите за обществото по телевизиите в този момент преди крачката напред?
- В световното село на Маршал Маклуън няма как да научиш случващото се без медиите. А и те не могат да се абстрахират напълно от събитията, колкото и някои от тях да не се харесват на собствениците им. Интернет също разчупва досегашните рамки на опосредствено предаване на информацията и селектиране на истините. Така че плурализмът е в изобилие като количество, но по принцип.
 |
| Снимка: Елена Донкова |
Ако то се интересува основно от “ВИП Брадър”, а не от интересите си или не ги разбира въобще, те ще страдат незащитени покрай шоуто. Днешната журналистика е като ходещ микрофон или стенографски бележки – този казал това, онзи – онова и нищо повече. Аналитичността е удавена в зрелището.
Но медиите в крайна сметка са такива, каквито ги очаква и желае аудиторията. Затова аз много харесвам една мисъл на Сенека: “Робството държи малцина, мнозина се държат за него”. Дори и в този смисъл, че визията на обществото от столетие и нещо все търси някакъв спасител – от Русия до комунизма, от комунизма до демокрацията, от Москва до Берлин и Брюксел.
В този смисъл се възприемат и медиите у нас – гледа се на тях като на месия. Причината е, че българите спират до личния си интерес, но нямат културата да разберат и приемат обществения. Мислят си, че като си направят оранжерийката на своето съществуване и бит, проблемите им са решени сякаш завинаги. Но рано или късно полиетиленът в нея се къса. И оранжерийката неочаквано за тях се превръща в пустинята, която е страната ни. Никакви етични кодекси и саморегулации не могат да решат този проблем.
Една по-строга саморегулация ще удари икономическите интереси и нищо повече. В медиите трябва да има ехо – безсмислено е да крещиш, ако твоя вик не само се чуе, но и подеме от мнозина.
80-то място за българските медии в класацията за свобода на словото по “Репортери без граници”. Същевременно се говори, че кавалерията на “Си Ен Ен” ще дойде в България да прави нов новинарски канал. Не е ли това медиен колапс?
- Доколкото знам, преговорите със световната новинарска артилерия са се провалили. А и да сполучат, то ще е споразумение за обмен на информация, права за ползване на търговско лого и обща рекламна политика и нищо повече. Т.е. един финаносв договор, който обаче ще се използва с пропагандна цел и като индулгенция за скритата цензура. Класацията е ново потвърждение, че България пипа кадифен тоталитаризъм – макар и навлякъл тюлени ръкавици, но от здраво по-здраво.
Иначе колапс на медиите нямаме освен стесняващата им се аудитория по демографски и др. причини. Имаме обаче колапс на свободата на мненията в тях и колапс на информираността. Например колко хора знаят на фона на гръмките хвалби на премиера, че равносметката за парите от Европейския съюз (ЕС) нето за страната до края на октомври (последните оповестени данни) е жалките 200 млн.!
Няколко журналисти открито заявиха, че в България има медиен монопол пред вицепрезидента на Европейската комисия Нели Крус на срещата през октомври. Вие присъединявате ли се към това твърдение? Какъв е профилът на медията според Вас, обслужваща политически и корпоративни интереси – бедна и непочтена или богата и почтена?
- Да, напълно съм съгласен с тях. Ето, имаме огромен скандал с атентата в Бургас, потресаващи разкрития за него и гробна тишина в медиите. Само моето ТВ предаване, glasove.com на Явор Дачков, а сега и Вие дадохте трибуна за скандала. В бедно общество с най-ниските доходи в Европа и ограничен и стесняващ се рекламен пазар изкушението пред всяка, дори могъща медия да обслужва най-силните интереси – а по определение те са тези на властта, нараства.
Баницата на обществените поръчки е и най-големият по обем бизнес у нас. Така че заради изкушенията сега профилът е богата и непочтена медия. Още по-точно – конгломерат от медии като този на Делян Пеевски и стоящата зад него Корпоративна банка. Най-страшното е, че те държат 80% от дистрибуцията и разпространението на вестниците в страната и получиха от ГЕРБ новите цифрови комплекси за телевизионните и всякакви други сигнали.
Т.е. монополът в създаването на продукта е определящ при вестниците, нарастващ при телевизиите и стремящ се към 100-процентов контрол в разпространението, вкл. и в Интернет. Просъществува ли още време тази ситуация, демокрацията у нас ще остане една гола фасада заедно с нормалното пазарно стопанство. Т.е. задълго ще се установи олигополен модел на капитализъм – див и примитивен, който ще затрие в крайна сметка и нацията, и държавата.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Част първа: Трагедия или фарс са медийните политически продукти. Отговаря журналистът Григор Лилов
----------------------------------------------------------------------------------------------------------
----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Интервюто взе Стоян Нешев
Няма коментари:
Публикуване на коментар