НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА: Мода на американизиране или един пример на българските звезди

Какво виждат модерните очила?!

Снимка: Елена Донкова

Слушаме тяхната музика, ядем тяхната храна, пишем с тяхната азбука, ползваме техните изобретения – социалните мрежи, а сега дори се обличаме като тях! Със сигурност премиерът Бойко Борисов много се гордее, че взимаме пример от такава силна държава, но не се ли превръщаме в един жалък копиращ народ? И искам да попитам – това ли искате да постигнем? Да Постигнем заедно като един народ, едни подражават, а други просто не се противопоставят.

Това ли е модата, това ли е нашето разбиране за красота. Нашето знаме не е ли достатъчно красиво, неговата история, нашата история – не е ли достатъчно красива и величествена. Щом ние се самозабравяме и срамуваме, кой друг да ги възхвалява. Ние сме центърът, ние сме райското кътче на Европа, нека не изтриваме всичко написано и сторено, дори само с това, че намятаме чужди знамена на гърбовете си.

Колаж: авторката

Няма нищо лошо да пътуваш, да виждаш, но народе, защо копираш, нямаш ли си свое? Нашата мила родна страна. Чужденци идват да видят нашата красива природа, любуват се на традициите ни, на езика ни, на малките розови пъпки, на народните ни песни, на уникалните ни носии и красивите българки.

Британецът Джонатан Тейлър композирал песни за България, София и за българската мартеница. Обиколил цяла Европа със своята съпруга, той бил толкова очарован от България, че накрая останал тук със семейството си. Народът ни е толкова красив, толкова талантлив и находчив, защо да носим чужди знамена, а да не оценяваме своето?

Българинът професор Цанко Яблански е оценен високо комплексно - като учен с особено голям принос в областта на генетиката на животните, като много успешен политик и държавник - посланик на Република България в Израел и кмет на Стара Загора, той влезе в класациите на книгата „Великите умове на XXI век”. Нима това не е престижно и няма повод да се гордеем?

Българският народ от много време е свикнал да подражава на някого и щом нашият „хайлайф” каже, направи или облече нещо – то моментално или бива оплювано, или издигано на пиедестал. И българският народ все нагоре гледа, но не за да постигне нещо свое, нещо за своята родина, а там горе биват поставяни „елитите”. Добре охранени, добре облечени и водещи цял един народ за носа. Нека гледаме нагоре, но защо отгоре са ни поставени Азис и Николета Лозанова, а не видни български умове и спортисти.

Защо не възхваляваме тях, защо не се учим от техните постижения, а копираме вече изкопираното от нашите мили звезди. Колко статии на ден се пишат за хора, за които не се знае как са стигнали до висшето общество, това ли наистина ни представляват звездите на новото поколение, те ли диктуват модата и всичко останало?

Правилно ли е да копираме народ, който има по-малко история от нас, който откакто съществува води войни, за да демонстрира вечното си надмощие в политически и военен план. Американците, живеещи с нагласата, че са някаква по-развита раса от всички останали народи, не виждат макар и бавния, разяждащ упадък на държавата им отвътре.

Всичко се копира от Америка – жалко е. И ще стане и по-зле от това, което една колежка в Лондон е казала на братовчедка ми: „България е близо до Бразилия”. Замислете се, ако пък чак толкова Ви харесва Америка, никой не Ви съди...