Момински боядисаноТО

Фотограф: Елена Донкова

От Болен лесно се става Волен. Разликата е в размяната. А какво е размяната, освен даване на едно и получаване на друго. Шоколадовата вафла без шоколад не е същата. Иде ТОПЛО. На цените. И на взаимоотношенията. Народът тръгна срещу новините. Ангелчето се счупи. Когато някой реши да свали украсата. От изкуствената потребност да накичи натоварилия се корем от преяждане на коледното дръвче. Всички сме в една чакалня. Ние сме уловката. Чакаме в едни живи списъци. Пляскайте! 

Но не като Ви светне червената лампичка аплауз. Искам хората да си говорят. Защо сега само си дърдорят. Когато Спаска срещна бръмбара, Гагнам стайл го изтанцува. Но мълчеше. Движението бе спонтанно. Светът е невинен. Виновни са оплетените в мрежата. Да си купиш билет за представление или концерт вече е значимо. Това е чакано събитие. Не се ходи по задължение. Има дълбоко очакване. Че ще се случи нещо значимо. Това е като хармония за душата. Защо го прави човекът ли? За да избяга, за да се пренесе? Или отчужди от еднообразието. 

Може би защото не иска да се пъха в подръчни торбички. Иска да изкрещи, че си подарява истина. ,,Когато нямаш какво да кажеш, кажи Истината”, казал е Юго и е бил напълно прав. Може и седнал да го е казал, но това не е от особено значение. 

Невероятна хармоника. Салоните са препълнени. Народът диша... Да, няма пари. Но мечтае за онова късче духовност. Всичко, което се движи, отправя своите предизвикателства. В теб не живее само “аз”. Или си само един, който използва учтивата форма: Ние сме добре. Кои сте Вие? Кой си ти?

Според суфистите (течение в исляма до 9. век, стремящо се към разкриването на негови скрити мистични измерения) съществува пустота. Но именно в нея човек се намира. Понякога трябва да стигнеш именно в тази точка, за да намериш боядисаното!

Яница Маринова
Всичко от автора