 |
| Част от екипа на Българска история - Марио, Иван, Мартин Снимка: Елена Донкова |
Това е история за Историята. За златотърсачите на силни емоционални усещания. За духовните вселени. За стойностните Българи:
,,Българин да се наричам - първа радост е за мене”.
Ако не сте сред гореизброените, моля напуснете идните редове. Ако пък сте сред тях, приятно потапяне в света на магичното.
Това е от онези истории, които никога не знаят как ще започнат, как ще се проектират в пространството, но със сигурност знаят как ще продължат. С вяра, че е намерена вярната посока. Че си открил искрата в очите на творящите съвременни будители. Че не е нужно да кърпиш, защото е намерена нишката.
,,Не се отказвам от вярата си, от истината, на която служа и която осмисля живота ми. Ще направя всичко, за да остана верен на себе си. Това, макар и скъпо да се заплаща, ми осигурява чисто сърце.” Това споделя писателят Николай Хайтов пред ,,Родопски вестник” от 17 септември 1999 г. На върха на ценностната му система е обичта към родината, способността да пожертваш нещо от себе си за отечеството. Сред снежните стъпки, къде са те днес - родолюбието и вярата? Там...,точно там, където срещаме трима млади родолюбци.
Студен януарски следобед. Природата се е замислила между клоните на дърветата, а двамата братя пред Софийския университет ,,Св. Климент Охридски” не са така самотни. Пухкав снежец е покрил мислите им. Снежната пелерина на събудилата се спяща красавица те пренася векове назад във времето. Добре дошли в нашата машина на времето!
През месец март на 2012 г. Иван, Марио, Йордан, Димитър и Мартин – студенти първи курс към настоящия момент, създават фейсбук страница, на която дават името „Българска история”. Малко по-късно през месец октомври вече е направен и сайт.
Интересът към проекта им е огромен. Сайтът Българска история поднася и дава задълбочена информация в различни рубрики: Забравените герои, Жените в историята, История по ноти, Моите деди, Успехите на България. Момчетата умело разпределят работата помежду си и споделят пред нас, че вече са се изградили като екип.
Един от забравените герои в българската история за тях е полковник Владимир Серафимов. Попадат на името на светлата личност при справка в интернет пространството и осъзнават, че информацията за него е ограничена само в рамките на това, че е спасител на Родопите. Последва допълнително тяхно проучване и събиране на информация.
В края на месец ноември младите ентусиасти отиват в Средногорие, където заснемат част от снимките на филм, посветен на делото на полковника. Филмът се реализира само със сумата от 200 лв., която те набират чрез платформата ,,За България”.
 |
| Плакатът за премиерата на филма Снимка: Елена Донкова |
Посещават паметника на връх Средногорие, село Полковник Серафимово, който по пламъка в очите им е в идеално състояние. Отбелязват факта, че е посещаван от военните, но не толкова от населението в района. Посрещнати са изключително гостоприемно. ,,Никога не съм виждал толкова силно и чисто родолюбие, както това в Родопите.”, казва Мартин.
Историческата част от снимките на филма е реализирана в София. Преди дни премиера се е състояла в Софийския университет, а в края на месец февруари такава се предвижда в гр. Смолян. Все още филмът не може да бъде гледан в интернет. Целта на лентата е да покаже силния дух и да ни сплоти като общност. Понякога не са нужни статив, камера и кола. За да го има другото, трябва да се изходи от желанието.
Говорим си за жените в българската история. Иван се прекланя пред подвига на баба Тонка и Райна Княгиня. Силни и разтърсващи за него са словата на баба Тонка:
“Четирима сина загубих!
Двамата са в гроба, а другите полуживи.
Но още четирима да имах,
пак ще ги накарам
Да носят българското знаме
със златния лъв.”
Марио се възхищава на Сейго Ямадзава, първият японски самурай, борил се за България, както и на Никола Петров, най-силният мъж през 19 век.
Според момчетата сега е един от най-хубавите периоди. ,,Живеем в златна ера. Колко по-трудни са били времената преди. Подемът след Освобождението е вдъхновяващ, но хората са били обединени.”, с трепет споделят общото си светоусещане студентите.
Коментираме и парадокса, че преди младите са ходили в чужбина, за да получат знания и умения и да се върнат в родната страна, където да ги приложат. Днес ситуацията е малко по-различна.
Младежите се радват на всякакви коментари. Посрещат с топли чувства и критиката. За тях историята не бива да се превръща в зубрене на дати. По думите им, в много родни училища не се преподава правилно дисциплината история.
Първокурсниците намират подкрепа и съдействие за поставяне на улични табели с родолюбиви послания в София. До месец табелите ще бъдат монтирани на осем булеварда и улици, кръстени на известни личности от българската история.
На въпроса кои са истинските герой днес, момчетата посочват дядо Добри, Кубрат Пулев и подчертават, че истинските герои са по-малко знайни, тъй като за тях не слушаме по новините. Успели българи за тях са Петър Петров, създателят на дигиталния часовник, и Асен Йорданов, български инженер, основател на авиоинженерството.
Историята, която пишем в настоящия момент, те свързват с думите застой и развитие в застой. И въпреки това са оптимисти. Непрестанно търсят и откриват красивото в делата на предците си. Вероятно това ги мотивира.
Иван и Марио водят свое предаване всяка събота в онлайн радио. Толкова. До следващия път, приятели. Свещта догаря, а е зима. Ще продължим да пишем историята си в съня. За архивистите предлагам следната стенограма на нашата среща:
 |
| С репортера на НЖ Снимка: Елена Донкова |
Ден 26 януари, 2013 г.
14:00 - среща пред двамата братя Евлоги и Христо Георгиеви
14:05 - с бодри стъпки се отправяме на топло в ширното пространство на Софийския университет
14:20 - разговорът е стартирал
14:30 -разговорът е в кулминация
...
15:00 - време за снимки
15:10 - беше ни приятно. До нови срещи!
Кървавата нива на днешния ден е пълна с Надежда. В трамвая е поседнала прахта на преди. И да чистиш с мокър парцал, не можеш отми онова, което тупти в праисторията ни, в чистото ни сърце. Пред съда на Историята без оправдание ще се оказва и всяко настояще. Някакво мъдро всевиждащо присъствие отвъд нас, знаейки, какво носим в сърцата си, отсъжда какво ще получим в живота.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Бъдете Живи, Българи!
(За Ботев началото на творчеството е висшата степен на чувството. С огромна емпатия писах тези редове. Но тя няма как да бъде описана. Затова Благодаря!)
Яница Маринова
Няма коментари:
Публикуване на коментар