 |
| Силата на един референдум?! Снимка: Стоян Нешев |
Пряко “служене” в полза на демокрацията или питането е безсмислено. Действителността на 27 януари 2013 г., на датата на първия демократичен национален референдум в България сякаш по законови правила трябваше да бъде обозначена с едно “Да” или едно “Не” на въпроса: „Да се развива ли ядрена енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”. Екзит половете отбелязват избирателна активност малко над 20 %, която е достатъчна да върне въпроса за решение в парламента. Като “ЗА” са гласували около 60 %, отрицателният вот е приблизително 40 на сто. Валидно прави допитването знак “Х” в избора на над 4.3 млн. души.
Чрез кратки анкетни въпроси към студенти от различни специалности и от различни университети в България потърсихме първите им коментари преди първото официално преброяване на бюлетините от властите. Какъв е всъщност гласът на мнението и къде стои той на бялата бюлетина? Колко са привържениците за почва на ядрена енергетика в България и означава ли това развитие за в бъдеще? До какво доведоха политическите разногласия, освен до националното допитване?
“И аз като всеки млад и образован човек се вълнувах от тази проява, още повече, че се явява първата в демократичната ни история. Казвам “вълнувах”, защото не гласувах.”, казва студентът по икономика на транспорта Андрей Петков. Той възприема въпросното питане като подигравка към себе си. Според него гражданското общество не е пораснало за такива инициативи, тъй като и самият въпрос не е бил зададен коректно. Младежът дава за пример мащабната информационна кампания с продължителност година за провелия се ядрен спор в Литва. “Може да съм ЗА ядрената енергетика, но да съм ПРОТИВ АЕЦ “Белене”. Как трябваше да гласувам?”, раздвоено се пита момчето.
“Разбира се, че гласувах и то с “ДА”, защото искам в държавата ни да се построи втора атомна централа, така ще се отвори възможността повече българи да работят там, а също така и че България ще може да изнася електроенергия.”, категоричен е младият студент по право от Югозападния университет Георги Христов. Според него референдумът е повече от необходим, за да се разбере позицията на гражданите. Той смята, че коментарите на управляващото мнозинство от ГЕРБ, в лицето на министър-председателя Борисов, са нелогични и оправданията, че държавните пари няма да стигнат, са нелоялни. Тъй като стана ясно, че за построяването на АЕЦ “Белене” не се предвижда държавно финансиране.
Студентката от Техническия университет – София Анна Тодорова споделя, че не е убедена в прозрачността от демократичното си право на глас, изразено в референдума. “В конкретния случай за АЕЦ проблематиката е специализирана и всеки участващ с вота си трябва да се задълбочи в нея”, казва тя. На въпрос дали допитването може да разреши проблема за ядрената енергетика. Момичето смята, че въпреки всичко това е начин да получим знания в област, която пряко ни засяга. Но дезинформацията е надделяла.
Васил Йотов, студент по компютърни системи и технологии на немски език, в ТУ – София пък определя, че референдумът е бил опорочен. Според него предоставеният глас за избор не се ангажира с политическо решение. “По-правилното е най-накрая да се замислим наистина за важните избори. Тези, от които зависи да вкараме в парламента хора, можещи да направят нещо различно от това през последните 20 години.”, споделя студентът.
“Важно е да се гласува не толкова заради политиците, които непрекъснато ни агитират, а заради собственото мнение. Защото повечето хора негодуват срещу властта, твърдят, че всеки си прави, каквото си поиска, а сега когато им дават право на глас, казват, че няма да гласуват.”, изтъква студентката от Университета за национално и световно стопанство Лора Огнянова. Девойката подчертава, че дилемата с “да” или “не” за АЕЦ “Белене” не е разрешена. Според нея този вот е довел до много объркани мнения сред обществото, заради неясната позиция на властта.
„Референдумът би трябвало и се счита за нещо положително за всяко едно демократично общество. БСП го предизвика, защото няма мнозинство в парламента, следователно това бе единственият начин да съживи проекта, от който можеше да извлече много позитиви. А самият акт на организиране на референдум също можеше да им донесе някои плюсове под формата на електорат най-вече.”, разтълкува днешния 27 януари студентът по социология Николай Балтов, ЮЗУ. По думите му референдумът е бил изкуствено създаден и поради тази причина той не е гласувал. Позицията му обаче е твърдо ПРОТИВ изграждане на АЕЦ „Белене”. „Проведеният референдум беше цивилизационен сблъсък на две общества – това, на втората вълна срещу това, на третата вълна. Ясно се вижда от данните на Алфа Рисърч, че младите не са за изграждане на нова ядрена централа. Възрастните са „за“, защото очакват да се отворят 60 000 работни места”, споделя младият социолог след първите оповестени резултати.
Според него, ако обществото бе достатъчно добре информирано, въобще не би било възможно да се стига до референдум. „Не смятам, че някой спечели нито ГЕРБ, нито БСП, нито СК, АТАКА, ВМРО или всички останали. За малко щяха да спечелят лобита чрез пенсионерите, необразованите, неинформираните и заинтересованите.”, казва Николай.
Той изтъква, че като студент по социология забелязва някои „невидими провокации” в електората на ГЕРБ, който се е свил и не представлява голям процент, както на изборите за президент и местна власт. „След 3-те „не“-та на Бойко Борисов очкавах по-сериозно изпълнение. БСП има пък ограничени възможности, победа на следващите избори е немислима, освен ако не станат някакви катаклизми в държавата.”, прогнозира студентът.
За регистрираната ниска избирателна активност той отбелязва, че идеологиите в България не са мъртви и все още съществуват митовете, образите на „комунисти“, „демократи“, така когато се противопоставят идеологии, избирателната активност е по-висока. В случая активността е ниска, защото няма противоборство. Факторите като „мъртви души“, които присъстваха в листите плюс призива на лидера на Движение „България на гражданите” Меглена Кунева за бойкот студентът определя като въздействащи в днешния резултат. По груби сметки това са още около поне 25-30%, изчислява Балтов.
Стоян Нешев Мария Константинова
Всичко от автора Всичко от автора
Чрез кратки анкетни въпроси към студенти от различни специалности и от различни университети в България потърсихме първите им коментари преди първото официално преброяване на бюлетините от властите. Какъв е всъщност гласът на мнението и къде стои той на бялата бюлетина? Колко са привържениците за почва на ядрена енергетика в България и означава ли това развитие за в бъдеще? До какво доведоха политическите разногласия, освен до националното допитване?
“И аз като всеки млад и образован човек се вълнувах от тази проява, още повече, че се явява първата в демократичната ни история. Казвам “вълнувах”, защото не гласувах.”, казва студентът по икономика на транспорта Андрей Петков. Той възприема въпросното питане като подигравка към себе си. Според него гражданското общество не е пораснало за такива инициативи, тъй като и самият въпрос не е бил зададен коректно. Младежът дава за пример мащабната информационна кампания с продължителност година за провелия се ядрен спор в Литва. “Може да съм ЗА ядрената енергетика, но да съм ПРОТИВ АЕЦ “Белене”. Как трябваше да гласувам?”, раздвоено се пита момчето.
 |
| Вотът на НС за провеждането на референдум Снимка: БНТ |
“Разбира се, че гласувах и то с “ДА”, защото искам в държавата ни да се построи втора атомна централа, така ще се отвори възможността повече българи да работят там, а също така и че България ще може да изнася електроенергия.”, категоричен е младият студент по право от Югозападния университет Георги Христов. Според него референдумът е повече от необходим, за да се разбере позицията на гражданите. Той смята, че коментарите на управляващото мнозинство от ГЕРБ, в лицето на министър-председателя Борисов, са нелогични и оправданията, че държавните пари няма да стигнат, са нелоялни. Тъй като стана ясно, че за построяването на АЕЦ “Белене” не се предвижда държавно финансиране.
Студентката от Техническия университет – София Анна Тодорова споделя, че не е убедена в прозрачността от демократичното си право на глас, изразено в референдума. “В конкретния случай за АЕЦ проблематиката е специализирана и всеки участващ с вота си трябва да се задълбочи в нея”, казва тя. На въпрос дали допитването може да разреши проблема за ядрената енергетика. Момичето смята, че въпреки всичко това е начин да получим знания в област, която пряко ни засяга. Но дезинформацията е надделяла.
Васил Йотов, студент по компютърни системи и технологии на немски език, в ТУ – София пък определя, че референдумът е бил опорочен. Според него предоставеният глас за избор не се ангажира с политическо решение. “По-правилното е най-накрая да се замислим наистина за важните избори. Тези, от които зависи да вкараме в парламента хора, можещи да направят нещо различно от това през последните 20 години.”, споделя студентът.
“Важно е да се гласува не толкова заради политиците, които непрекъснато ни агитират, а заради собственото мнение. Защото повечето хора негодуват срещу властта, твърдят, че всеки си прави, каквото си поиска, а сега когато им дават право на глас, казват, че няма да гласуват.”, изтъква студентката от Университета за национално и световно стопанство Лора Огнянова. Девойката подчертава, че дилемата с “да” или “не” за АЕЦ “Белене” не е разрешена. Според нея този вот е довел до много объркани мнения сред обществото, заради неясната позиция на властта.
„Референдумът би трябвало и се счита за нещо положително за всяко едно демократично общество. БСП го предизвика, защото няма мнозинство в парламента, следователно това бе единственият начин да съживи проекта, от който можеше да извлече много позитиви. А самият акт на организиране на референдум също можеше да им донесе някои плюсове под формата на електорат най-вече.”, разтълкува днешния 27 януари студентът по социология Николай Балтов, ЮЗУ. По думите му референдумът е бил изкуствено създаден и поради тази причина той не е гласувал. Позицията му обаче е твърдо ПРОТИВ изграждане на АЕЦ „Белене”. „Проведеният референдум беше цивилизационен сблъсък на две общества – това, на втората вълна срещу това, на третата вълна. Ясно се вижда от данните на Алфа Рисърч, че младите не са за изграждане на нова ядрена централа. Възрастните са „за“, защото очакват да се отворят 60 000 работни места”, споделя младият социолог след първите оповестени резултати.
Според него, ако обществото бе достатъчно добре информирано, въобще не би било възможно да се стига до референдум. „Не смятам, че някой спечели нито ГЕРБ, нито БСП, нито СК, АТАКА, ВМРО или всички останали. За малко щяха да спечелят лобита чрез пенсионерите, необразованите, неинформираните и заинтересованите.”, казва Николай.
Той изтъква, че като студент по социология забелязва някои „невидими провокации” в електората на ГЕРБ, който се е свил и не представлява голям процент, както на изборите за президент и местна власт. „След 3-те „не“-та на Бойко Борисов очкавах по-сериозно изпълнение. БСП има пък ограничени възможности, победа на следващите избори е немислима, освен ако не станат някакви катаклизми в държавата.”, прогнозира студентът.
За регистрираната ниска избирателна активност той отбелязва, че идеологиите в България не са мъртви и все още съществуват митовете, образите на „комунисти“, „демократи“, така когато се противопоставят идеологии, избирателната активност е по-висока. В случая активността е ниска, защото няма противоборство. Факторите като „мъртви души“, които присъстваха в листите плюс призива на лидера на Движение „България на гражданите” Меглена Кунева за бойкот студентът определя като въздействащи в днешния резултат. По груби сметки това са още около поне 25-30%, изчислява Балтов.
Стоян Нешев Мария Константинова
Всичко от автора Всичко от автора
Няма коментари:
Публикуване на коментар