Фотограф: Минко Чернев
Вечната борба и безкрайна суета. Няма място за онези, различните същества, с наранени сърца и трудна СЪДба?! Те не са родени и след това осъдени да се оковат във вечен затвор, защото нещо в живота им се променило съвсем неволно. Страдат, мъчат се, самосъжaляват се, обвиняват всичко около себе си за случилото им се и така попадaт там. Oткъдето излизането не е невъзможно, а почти невъзможно.
И накрая какво се случва с тези тъжни лица, най-естествено се превръщат в безверни съучастници на тежката си участ?! И все пак истинският съд за тяхната душа си остава погледите на преминаващите, когато се срещнат с изгасващото огънче на зениците си. И тогава бягаме, крием се зад високи зидове или огради и се затваряме в собствената си крепост. Да не видим отново картината на НЕКрасотата,защото Ние Елиминираме Кода за възпитаване на добротата в не толкова съвършените си сърца.
Кога наистина ще проумеем, че всички сме човешки същества, но имаме различни лица и истории? Към развитие и прогрес - с лека ръка подминаваме бедните същества, които сладкото-горчиво безумие живот не е погалило с перце, а е размазало на две!
Ако поне един ден в живота си не се вгледаме в детайлите и не анализираме малките неща, които ни се случват и ни заобикалят, никога няма да осъзнаем какво е да си на тяхно място. Да изживяваш същите неща - да се сблъскваш или очакваш всеки ден смъртта. Борейки се и надявайки се, че чудото и вярата ще се върнат в домовете им и сърцата им.
 |
| Хората Снимка: Минко Чернев |
Обикновени хора с побелели коси и измъчен лицеизраз са се отказали да вярват, че едно хубаво и слънчево утро ще кацне и на тяхното рамо бялата лястовица. Те знаят само това, че са изгубили посока и верния път. Къде са в този момент тези, галените с перце и задоволените до пренасищане? Те познават ли подобни създания и срещали ли са някога такива размазващи от болка сценарии?
И не просто за да го изиграят на сцена пред огромна аудитория и след това да оберат овациите, а да се осмелят да я превърнат в реалност и да я превъплътят в собствения си живот. Ще могат ли тези богати на материални низости личности да сравнят единия бряг с другия?! Най-вероятно разлики много, а прилики почти незабележими.
Следователно как да се събуждаме с мисълта, че всички сме едно и имаме равни права. Властта и парите поквариха и мравките на пътя, дори и те не се разхождат свободно, а постоянно са в изпълнение на нечии команди? Жълтите стотинки никога не избеляват, а напротив правят ги все по-жълти и ярки, за да се наблегне на болестта заразила дори и неродените. СЪДби много, лица безброй, сърца милиарди, но милостта и добротата още са в зародиш.
Един велик наш спортист Пламен Константинов е казал „Ние сме близко до големите, но не сме по-силни от тях“ и изобщо не е сбъркал в преценката си, просто народопсихологията не ни го позволява.
Мария Константинова
Няма коментари:
Публикуване на коментар