Снимка: Златомира Костова
Тръгнах онзи ден да диря човешките институции. Казвали са ми, че бюрократите бързо пишели становища и решавали казуси сега, на момента. Не се облякох подходящо – даже изобщо не се облякох. Гол и бос. За да не ме посрещат ни по дрехите, нито пък да ме изпращат по ума.
По-възрастните ми рекоха:
 |
| Снимка: Златомира Костова |
“Търси ги, чедо, в образованието... По-високите етажи на властта”. Прекрачих прага на институцията. То пред мене само хора се разминават насам-натам. Признавам си, образоващите се не ме гледаха с добро око. Дължеше се сигурно на голотата, която им подсказваше за срамота и непристойно човешко поведение. Уж млади хора, верни на нормата: на гол тумбак маса хартиени пищови. Прибегнах не за да се скрия. А поне да си купя някоя-друга свещица.
Тъй било поверието – палело се на влизане.
И каква ситуация само?! Стоя гол с една запалена свещ в ръката, а пък нийде не се види свещник или светилник. Готов бях да изпсувам, щях да обвиня по каруцарски бюджети и бюджетимащи, че пукната пара ли няма за провизии. Но незнайно защо се сетих пак за едни думи на по-възрастните от мен: “Учи, чедо, да не станеш овчар!”.
Хората продължаваха да криволичат около мен... Аз пък не мърдах, стоях си с мисълта в главата и усилено се мъчех да си спомня каква им беше физическата задълженост на овчарите. А, бе, ясно – онзи скотовъдец, дето пасе овцете. Как да не му завиди човек. Овцете пасат зелената трева, преживат сладко, сладко и той ги варди от вълка. Над него небе се шири, слънце му пече и от време на време, дъжд да го понамокри. Вечер ги прибира – дои ги, храни ги и им се радва. Послушни са!
Тъй де, но това беше само припомняне на чути едновремешни животи. Аз съм си все още гол, както майка ме е родила, със свещта, без да съм й намерил място, в храма Образователен.
Не издържах! Месеци наред се бях нагаждал и приготвял, как като вляза в учебното заведение и всичко неясно ще ми се просветли. Ядосах се!
Питам се за конюшни ли са предвидени повече средства,
отколкото за образователното дело. Всеки втори/ трети, преминаващ около мен все повтаряше едно и също: “Няма кинти, братле...”.
Не ме арестуваха и патрулите! Последно само не ги разбрах преподавателите и учащите. Забелязваха ли ме или не ме забелязваха? Ако не ме виждаха, то това съвременно образование значи е катакомба на развлекателната индустрия у нас. Ако ме виждаха и се правеха, че не ме виждат, тогава за научния строй е по-страшно местоположението от някакво си мрачно помещение.
Вик за помощ ли?!
Нямам в себе си ни дрехи, ни локум. Но балдъзата на чичо ми Христо е църковен служител и по литургии ходи да снима със смартфон как служат свещениците, после ги качва във Фейсбук и така припечелва. Като се замисля, жената е честита и благородна – ще ми даде, за да дам. Свещници, разбира се...
Стоян Нешев
Няма коментари:
Публикуване на коментар