Кой Преяде от Глада на Гьола

Фотограф: Елена Донкова

Съзнание, другари! Вървим от просто през сложното, за да се върнем в началното си състояние, простото. Великото е Можещото. Да можеш - да въстанеш, най-сетне да не се пениш само пред телевизора, не значи, че си гениален. Никой от нас не може да надскочи СЕБЕ СИ! Но днес, вчера, цяла седмица поред всички скачаме. Ако само скачаме, ще прекосим всичко дотук, без да сме минали по него. Може би по онзи път с трохите на Хензел и Гретел е истината. Ще наречем милиционерите физкултурници. 

На някой от тях ще подарим червен карамфил. Карамфилът означава любов, но и ненужна смърт. Червеното цвете е знак за магнетичната сила на любовта, под чието влияние човекът днес е преоткрил себе си. Няма кой да анализира това изкачване, това преоткриване на личността, която е стигнала от индивидуалното просто през сложното движение на тълпата, за да се озове тя, личността, пак в себе си сред простото. 

Извървяването на пътя трябва да настъпи в духовен и физически план. Историята, която виждаме днес и която след време децата ни ще изучават в учебниците по история, е видяна през ретината на хиляди очи. Но многолика ли е тя? Човешката история познава две най-висши форми на трагедия: ГЛАДА И ПРЕЯЖДАНЕТО. Именно първото състояние повдигна търпящия човек, седналият на малкият си стол, да стане, да се слее с тълпата, за да преяде с желанието си за промяна. 

Снимка: Елена Донкова

Какво сътвори нашият КРЪГ за тия дни: да укротим спиралата на този гьол. Не забравяйте, че цял ден вали, а в гьола се оглеждат вече слелите се тълпи. Голямата река тече бавно, но тече бавно, именно защото е ГОЛЯМА. 

Някой си помислиха, че са в латиноамерикански сериал и там главните роли са поверени само на едни... Не се научихме да бъдем ЦЯЛО. Така се раждат мислите ни с много родилни мъки и като ги опишем, все някой ще търси ,,келепира”. Гениалното е в простото. 

Но не в чупенето, не в простотията! Хората обичат да бъдат лъгани, още в дълбока древност се говори за това. Взема се някой с невероятно сложни тълкувания и се провъзгласява за гений. Няма ли ясна логика в една теза, тя се превръща в хипотеза. На всички пулсът ни е ускорен, но ако баба ми днес е с кръвно над нормата и е постъпила в болнично отделение, дали тя щеше да стане герой на нечии вечерни новини? И как така въжето се превърна в утеха за едни, извинете за пореден път. Спасението! 

Всичко е кръг. Затворен. Прост. Преминаваш през сложни съждения и извеждаш единна проста теория. Простете, България няма нужда от толкоз умна челяд. Затова им вдигаме таксите. И те ще надигнат вой. Кажете сега как се свалят гащите на властта? ,,Светлината ни показва туй около нас. В тъмнината виждаме звездите и това, което е без глас.”

Яница Маринова
Публикации от автора