И зарята е в криза

Снимка: Елена Донкова

Зарята протестира. В криза е. При това криза на полета. А избяга ли ти полетът, накъде отиваш, драги? Дори и на националния празник светлините бяха кротки. Не искаха да са бурни. Възвишени. Демонстративни. Светли. Ярки. Бяха смирени. Като в унисон с някои настроения. Някак си изменчиви. 

Като че ли скрили се в палатка пред Народното събрание, не искаха да се взривят и опишат своята феерия. В героичен ден като 3 март те не гръмнаха. Не издадоха своя вой. Дали бяха свободни в горещото си докосване с небето? Дали бяха губещи се? Дали искаха да се настигнат... 

Снимка: Елена Донкова

А той, народът, гледаше от Земята. Чакащ. Пасивен. Демонстриращ слабото си присъствие пред силата на природата. Електричеството на заряда небесен не се случи, както бе редно. Зарята не трая повече от три минути. Струва ми се това бяха най-измъчените минути. Гледащи, българите, като че ли чакаха да намерят отговор на всичките си питания, които поставяха на площадите през последната седмица. 

Но и вопъл не се долови. Някой на всичко това гледаше тихо и невъзмутимо...

Яница Маринова
Публикации от автора