Снимка: Елена Донкова
Седмица след студентските протести в двата най-големите университета в България срещу поскъпването на студентските такси какво е отражението в академичния живот. Ръководството на Софийския университет “Св. Климент Охридски” отмени решението си за 8-процентното увеличение, а в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) се стигна само до дискусия, където компромисът е уеднаквяване на таксите – 58 лв. повече за всички направления и специалности в икономическия вуз.
Какви са настроенията в Алма матер? Кое беше решаващото в протестните действия срещу статуквото на държавната издръжка и таксите? И как студентите надвиха ректора на СУ проф. Иван Илчев да застане от страната на недоволните? Представяме Ви реакцията на председателя на Студентския съвет при СУ, Антоанета Георгиева. Тя следва „Балканистика“ във Факултета по славянски филологии.
 |
| Антоанета Георгиева, председател на СС Снимка: личен архив |
Защо студентите от Софийския университет “Св. Климент Охридски” успяха да извоюват това, за което протестираха?
- Бяха единни! Защото протестът беше последователен и ясно организиран. Студентските организации си поеха отговорността, успяха да канализират исканията си – да ги направят конкретни и точни. Когато има единение, което в студентските общности в днешни дни е рядкост, може да се постига успех.
Недоволните студенти превърнаха ли в доволни?
- Недоволството присъства в студентската характеристика, защото младостта е буйна. И хората винаги очакват повече. За повечето студенти това бяха първите сблъсъци с действителността на идеалите, в която има определени разминавания. Мисля, че те получиха разбиране от университета.
Съсредоточаването само в едно искане – пълно премахване на 8-процентното увеличение на “държавните такси”. Това ли доведе до крайния резултат в полза на студентите?
- Когато подемеш една битка, се стига до война. Войната е поредица от битки, за да спечелиш, трябва да си наясно с условията. Студентите си имат и други искания и проблеми, но сега има други пътища за тяхното решаване със съдействието на ръководството на университета и цялата академична общност. Нещата следват едно по едно.
Кой беше лицето на протеста в Софийския университет?
- Двигател на нашия протест беше колегата Даниел Стоев от Философския факултет, лицето на Студентския съвет (б. р. – член на Студентския съвет при СУ, той открито разкритикува Съвета на УНСС в подмяната им на позицията “за” увеличението на таксите в икономическия университет), който се нагърби да обедини различните студентски общности и организации около това да се съсредоточат в една концепция и да я сбъднем. Разбира се, колегите от различните студентски организации, студентите от Факултетните съвети, с хъс и желание се хвърлиха в битката и успяхме. Благодарна съм на всички колеги, които се включиха. Направиха го по артистичен начин с щитове с надписи на класически произведения, защото са креативни и имат гражданска позиция. Надделяха оригиналните идеи в самата визия на протеста.
Държавната издръжка с всяка изминала година намалява на фона на 49 % живеещи под прага на бедността и 52 на сто младежка безработица по данни на статистически проучвания. Как влияе това на студентския живот?
 |
| Студентите от Алма матер на протеста Снимка: Боряна Драганова/ ФСС на ИФ |
Държавната издръжка с всяка изминала година намалява на фона на 49 % живеещи под прага на бедността и 52 на сто младежка безработица по данни на статистически проучвания. Как влияе това на студентския живот?
- Освен да допълня, че младежите в България са на последните места по трайна безработица в Европа...
А срещу тези данни как ще се противопостави студентската общност?
- С ясно мотивирана концепция за това как ще се развива висшето образование. Време е вече да говорим за качество. Трябва да се обърне внимание на кадрите, които ще управляват производството. Системата да бъде актуализирана и да изхвърля некачествения кадър. Накрая да остане човекът, който е положил наистина усилия. В нашия университет има много студенти, сега финансирането е на брой студенти... Но трябва да се говори за качеството на образователния продукт впоследствие. Не само да се напълни вузът. Преподавателите да обучават в помощ към развитието на младите хора. Процесът не става с безсмислено пилеене на пари.
Има ли поне сплотяване в студентската общност за протест срещу държавната политика?
- Виждам, че има. Не знам дали ще е протест, но ще е консолидиране за принос към сферата на образованието. Ние сме готови да дадем от нашето време, от нашите усилия, от нашите идеи и да направим отново това, което се случи с увеличението на таксите в СУ. Да се допитаме до редовия студент, за да се чуе мнението му. И да го предадем нататък.
Защо пак се появиха на дневен ред дежурните обвинения – студентите имат пари за чалготеки, но не и за образование?
- Не одобрявам да говорим за студентите като в противовес с това да излизат на дискотека и да се забавляват в свободното си време. И същевременно да си съвестен, да бъдеш пълноценен студент. Едното е различно от другото. Мисля, че е глупаво сравнението и не си струва да му се обръща внимание. Така се вкарва клин в студентската общност, просто няма никаква нужда от разединение на образователните общности, от деконструктивност.
Вярвам все още, че има някой, който да подсили учащите се, за да си избистрят концепциите, да ги накара да се обединяват в каузи. Необходим е човекът със здрава сила и екип от съмишленици. Това ще е продуктивно и ще допренесе като цяло за обществото.
Как ти се струва ситуацията с таксите в УНСС? Сякаш протестиращите студентите бяха сами срещу системата. Кое им спря ентусиазма?
- В протестите не е важно само крайното решение, в случая дали ще се намалят таксите, или не. Стъпка по стъпка се получава естествен процес на “сгъстяване на общността”. Не е за подценяване това, до което са стигнали протестиращите в УНСС. Това е по-голямата крачка, по-трудната част от пътя за извървяване. Поздравявам колегите от УНСС, които безкрайно уважавам – голяма част от моите съученици от гимназията учат там. Не трябва хората да се обезкуражат, а да бъдат и реалисти. За да преследват целите си. В съвременното българско образование няма време за отлагане.
Интервюто взе Стоян Нешев
Публикации от автора
А срещу тези данни как ще се противопостави студентската общност?
- С ясно мотивирана концепция за това как ще се развива висшето образование. Време е вече да говорим за качество. Трябва да се обърне внимание на кадрите, които ще управляват производството. Системата да бъде актуализирана и да изхвърля некачествения кадър. Накрая да остане човекът, който е положил наистина усилия. В нашия университет има много студенти, сега финансирането е на брой студенти... Но трябва да се говори за качеството на образователния продукт впоследствие. Не само да се напълни вузът. Преподавателите да обучават в помощ към развитието на младите хора. Процесът не става с безсмислено пилеене на пари.
Има ли поне сплотяване в студентската общност за протест срещу държавната политика?
- Виждам, че има. Не знам дали ще е протест, но ще е консолидиране за принос към сферата на образованието. Ние сме готови да дадем от нашето време, от нашите усилия, от нашите идеи и да направим отново това, което се случи с увеличението на таксите в СУ. Да се допитаме до редовия студент, за да се чуе мнението му. И да го предадем нататък.
Защо пак се появиха на дневен ред дежурните обвинения – студентите имат пари за чалготеки, но не и за образование?
- Не одобрявам да говорим за студентите като в противовес с това да излизат на дискотека и да се забавляват в свободното си време. И същевременно да си съвестен, да бъдеш пълноценен студент. Едното е различно от другото. Мисля, че е глупаво сравнението и не си струва да му се обръща внимание. Така се вкарва клин в студентската общност, просто няма никаква нужда от разединение на образователните общности, от деконструктивност.
Вярвам все още, че има някой, който да подсили учащите се, за да си избистрят концепциите, да ги накара да се обединяват в каузи. Необходим е човекът със здрава сила и екип от съмишленици. Това ще е продуктивно и ще допренесе като цяло за обществото.
Как ти се струва ситуацията с таксите в УНСС? Сякаш протестиращите студентите бяха сами срещу системата. Кое им спря ентусиазма?
- В протестите не е важно само крайното решение, в случая дали ще се намалят таксите, или не. Стъпка по стъпка се получава естествен процес на “сгъстяване на общността”. Не е за подценяване това, до което са стигнали протестиращите в УНСС. Това е по-голямата крачка, по-трудната част от пътя за извървяване. Поздравявам колегите от УНСС, които безкрайно уважавам – голяма част от моите съученици от гимназията учат там. Не трябва хората да се обезкуражат, а да бъдат и реалисти. За да преследват целите си. В съвременното българско образование няма време за отлагане.
Публикации от автора
Няма коментари:
Публикуване на коментар