Не изяждай бюлетината

Какво ще задраскате с Х?

Снимка: Елена Донкова

Кретените и дебилите са властимащите в една 7-милионна страна. Глупаците са тези, които вярват в техните думи и въпреки че знаят, че действията не са като думите, продължават да ги подкрепят. Лудите са тези, които са срещу статуквото, опитват се да променят реалността, опирайки се на фантазия и необичайни методи. „На света има кретени, дебили, глупаци и луди…” Това казва Умберто Еко в „Махалото на Фуко”. А нормалните къде са? 

Нормални ли са тези, които в изборния ден ще отидат до урните, за да пуснат своя вот? Или са нормални тези, които в този определен момент ще протестират гласно чрез нефункционираща бюлетина? Националните протести показаха своя морален поглед. Но той постепенно се измива от наложеното ни клише. Бъдещето на обществото зависи от кръга, но този кръг зависи от своята морална квадратура, затова то е непредвидимо. 

С предстоящите избори може само да се гадае за новата власт, за присъствието на морал сред нея или за неговото отсъствие. Настоящето е мутирало в раздразнен популизъм. Разгласят се политически обещания за по-високи пенсии, по-добра инфраструктура, по-чиста околна среда, повече работни места, по-малко вредни газове, обещания за плурализъм. Едно и също, ненамерило закърпен джоб, в който да се скрие. 

Карикатура: Христо Комарницки

Три главни действащи лица задвижват механизма на лодката, която потъва, благодарение на подслушванията и размяната на остри глуповати реплики, намиращи си място в медийното пространство. А обществото трябва да предприеме определящия ход върху една бяла бюлетинка. Това задраскано квадратче върху квадратурата на бланката с числа изобразява виждането на индивида за стабилно бъдеще. Когато липсва доверие в управлението, се появява вариантът с отказ от гласуване – било то с цел бойкот или от липса на гражданска отговорност. 

„Бяла бюлетина”, пусната в „кошера с мед”, свидетелства за незаинтересованост от страна на обществото към политическия живот. Не е липса на алтернатива, защото алтернатива има винаги, стига да не позволяваме аномия от страна на управляващите. Но играта няма да приключи с „реми”. Може би „матирани” ще бъдат страничните фигури от кръга на властта. Защото политиката задвижва олигарсите. Политиката определя колко бързо ще стигнеш до последните релси, опрени на брега, и дали изобщо ще тръгнеш към брега библейски. 

Но като че ли поривите на миналото не отприщват пътя към светлото. Сивият образ на уличната простота, на бездуховното колебание на преминаващия покрай Земята астероид и един политик с Библия в ръка шептят за моята бюлетина.

Елена Донкова

Публикации от автора