Не е нормално

Снимка: Елена Донкова

Не е ли нормално “скептично да редактираш” фразеологизмите “перко”, “лудак” и “хахо” с прякото им значение – “мръднала му е чивията”, “смахнат” и “ударен”. Противно на рационалното решение думите имат положителна употреба, тоест рязката подмяна на значението е комплимент. 

Не бюлетини, а салфетките нощем са информационната бомба, щом зазвучи хитът на 100 кила – “Луди хора” (“Големият, луди хора, а луди хора. Килата, бейби, луди хора луди, луди хора”). Всъщност текстът на песента не е чак толкова смислен, но това зависи от конферансието, от аудиторията, от мнението й. Тъй да се каже, емигрантска вълна заля България отвътре – лудите вече не са положително живи по думите на Чорбаджи Марко (“Под игото”). Тъй да се каже, остаряла била хидравликата и свестните у нас ги считали за нормални. Така и не успели, защото нямали къса памет и катърско търпение. “Луди жаби” пък беше играта на сайта на Би Ти Ви на 12-ти май, за да проследи процентния вот и политическите страсти през целия ден.

По изборите най-напред у нас избирателите не гледали престъпниците, не гледали чувствата им за срам и грях. А гледали как големите питат репортерките: “Ти не пикаеш ли?”. И така отново се появява Алековото предсказание по любимата му тема за изборите – “време на политическа безнравственост”. Но ако върнем лентата по-назад – средновековните българи не са се бунтували нито срещу хана, нито срещу боилите. Защото Кубратовите и Аспаруховите българи били силни, заради волята на вожда. Приемали я за свещена. После хората заподозрели политическото поведение в лична изгода. 

Снимка: авторът

Сега след изборите на 12-ти май българинът отново заговори: “23 години нито един политик не е влезнал в затвора”. Доводите идват от предизборната кампания, която разкри само част престъпленията на бившата власт. Същата в електоралните списъци е пак №1. Въпросът е излишен, но думите на Прошко Прошков от партията на Меглена Кунева “Движение България на гражданите” довършват деградацията на електоралния език: “Симпатични хора сте вие, но ние най си обичаме Бойко. Убав човек е Бойко, наш човек – бандит”, му казва един от избирателите. Е, тогава защо да говорим, че “политическият елит” живее безкрайно далече от битието на народа. 

Бариерите и знаците на нормалността са обърнати в полза на “душевната реторика” на Иван Хаджийски: “Корупцията долу е немислима без корупцията горе”. Във времето на дошлото от Италия в България “висящо кафе”, дойдоха и “висящите бюлетини” – 350 000 незаконно готови за експедиция бюлетини преди изборния вот спряха от прокуратурата и ДАНС. Понятията “родолюбие” и “отечествен дълг” са чужди в тези книжа, тогава чия собственост е гласът на хората? Собствеността олекоти джоба на избиратели, противопоставящи се на държавното финансиране на непредставените парламентарно партии с над 1 % от гласовете, разедини ги. Защото когато се говори за грамотност, не се споменават реализуемите политики. Под път и над път пари ще се раздават на ВМРО (1.91%), РЗС (1.69%), ЛИДЕР около Христо Ковачки (1.69%) и “Глас народен” на Светльо Витков (1.35%). 

Нормалността е упоена, може би вече и удушена от псевдосредата. Защото никой не се уплаши от контролирания вот, от манипулациите в деня за гласуване, от морала на изборния процес. Спомняте ли си, че бившият премиер на сбогуване от трибуната на парламента каза, че Доган иска да го убие? Или това са поредните изхабени езикови метафори. Кой нагнети обществената непоносимост между българските граждани – Борисов, Цветанов, Сидеров или не това не е нормално. Те само си приготвяха изисканите лакомства от политическата си кухня.

Не е нормално, много млади хора ме питаха за кого да гласувам. Жалко бяха прекалено толерантни към тези, които ги хулят. Кризата е анормална и за съжаление възпитател не стана онзи надпис с човешки тела на протестите във Варна – “България”.

Стоян Нешев

Публикации от автора