Георги Пенчев: Държавата да бъде реален гарант за плурализма на медиите

Снимка: Елена Донкова

Георги Пенчев – активист в граждански инициативи, свързани със защита на природата и обществените ресурси. Преподавател в Софийския университет. Завършил е специалност “Информатика” в СУ. Занимава се с компютърни науки. Кандидат за народен представител в 23 МИР-София и 7 МИР-Габрово на политическа партия “Зелените”. 

Георги Пенчев

В програмата на “Зелените” е застъпена част за медиите и свободата на изразяване. Как ще се реализират плануваните мерки? Това означава ли, че предвиждате чрез регулация да създадете плурализъм и прозрачност в медийния сектор? Например как би било възможно обществено управление, а не държавно на БНТ, БНР и БТА? 

- По принцип държавно и обществено не трябва да си противоречат, доколкото държавата съществува, за да защитава интересите на обществото. За съжаление за всички е видно, че в България това не е така. Щом сме стигнали дотук, необходимо е да се изработи адекватен стандарт с участието на всички заинтересовани страни за това що е то обществена медия, на какви условия трябва да отговаря, как трябва да поднася информацията си и какви източници да ползва, как се гарантира свободата и липсата на цензура. Такива документи са приемани на ниво декларации, но те трябва сериозно да залегнат в законодателството. Защото на базата на такъв стандарт управлението на медиите да бъде контролирано – дали отговаря на изискванията или не, и съответните институции да носят реална наказателна отговорност, ако това не е така. Именно такъв обществен контрол е гарант за реална държавна регулация в медийната сфера с цел плурализъм и медийни свободи. За да може чрез обществените медии държавните органи сами да алармират и да противостоят на изкривявания на медийния пазар като концентрацията на собственост в една конкретна медийна група в момента в България, а не това да трябва да правят международни организации. По този начин държавата трябва да бъде реален гарант за плурализма, а не да го унищожава целенасочено с цел пропаганда, което откровено наблюдаваме тук в последните няколко години. 

Как се създават “зелени” работни места? С “различна политика”, с енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) или с модел на устойчиво развитие?

- Две основни неща са болезнено необходими, за да започне изобщо да се обръща

От протест на Зелените през януари
Снимка: Зелените

процесът на нарастване на безработицата. Едното е безкомпромисно налагане на закона и борба с корупцията. Докато няма стабилна правова държава, докато държавата използва силови средства, за да подкрепя близки до нея бизнеси, докато няма върховенство на закона – няма предприемачи и няма инвестиции. Няма доверие в държавата. Това са фактите. Затова и сме описали нашите идеи за реформи в съдебната система и за осигуряване на вътрешен ред, които да гарантират това условие. Второто нещо е изключително активна подкрепа за малкия и средния бизнес, най-вече чрез данъчни облекчения и силно редуциране на административните изисквания. В тази връзка основен акцент от нашата програма е и абсолютното приоритизиране на разработката в работещ и функционален вид на електронното правителство като най-съвременен и удобен начин за улесняване административните задължения на малкия и средния бизнес. Така че това са две основни посоки, на които ние държим и сме декларирали като приоритети в платформата си. Развиването на мощности на местната ВЕИ енергетика, саниране на сгради за постигане на енергийна ефективност – това са бурно развиващи се направления, които могат да осигурят много работни места и то заети по регионите, а не мигриращи към големите градове. При това без да изискват висока квалификация. 

Визията ни за устойчивото развитие добре се илюстрира например с туризма. В резултат на липсата на контрол и регулация се злоупотребява с един ограничен ресурс, който са нашите природни и културни дадености. Туристическите места стават презастроени и спират да бъдат привлекателни. Инвеститорите на големи хотелски вериги обикновено рядко наемат местното население, така че икономическата полза за региона остава много краткотрайна – напротив, презастрояването гони туристите оттам. Ето това е неустойчиво. Един устойчив туризъм е първо целогодишен, а не сезонен, второ се развива умерено и с регулации в нормите на застрояване и в планирането, трето не унищожава безконтролно природата, четвърто е разнообразен – с различни алтернативи за различните категории туристи. И тези принципи не важат само за туризма. Във всеки отрасъл те водят до заетост и възходящо развитие много по-напред във времето. Концепцията за „зелени“ работни места е и по-широка. Тя е свързана с облекчения и административна подкрепа за бизнеси, които управляват устойчиво ресурсите, генерират висока добавена стойност и не вредят на природата и съответно на човешкото здраве. Вземете за пример биоземеделието – ако в България държавата беше активно ангажирана с това да помага на земеделците ни да печелят проекти, вместо да очаква от тях да попълват огромен брой документи и изисквания, то със сигурност нямаше да има толкова пустеещи земи в страната ни, нямаше да ядем храна, отглеждана с агресивни химикали, които вредят на здравето и изтощават почвата, или вече абсолютният абсурд да се налага да внасяме ябълки и коприва от съседните държави. Или вземете информационните технологии – със сигурност най-гладния за кадри и растящ в световен мащаб отрасъл, около който бихме могли да формираме изключително успешна икономика на знанието чрез правилни инвестиции и реформи в образованието и чрез административни облекчения. Вместо това в момента се задоволяваме с аутсорсинг и кол центрове за услуги, като управляващите масово не разбират изискванията на бранша. 

Ако прескочим на политическата карта и потърсим процентната бариера, то докъде стигат “зелените” измерения – 1 % и участие в протестни движения или в редиците на парламента? 

- „Зелените“ имат работеща платформа за устойчиво възходящо развитие и сериозна работа с гражданите, която би могла да изведе България напред и да възвърне социалния мир. Аз съм оптимист, че хората ще надскочат предразсъдъците си, че ние разбираме само от опазване на природата, и ще обърнат внимание на предложенията ни във всички сфери на държавността. Много онлайн изследвания ни поставят над бариерата. Живият контакт с хората по нашите щандове също ни дава много добри надежди. Дори и като опозиция, „Зелените“ ще бъдат гарант за това управляващите да се съобразяват с интереса на обществото. Винаги сме готови на протестни действия, но смятаме, че е дошло времето да защитаваме правата на гражданите и опазването на природните ни богатства и с политически мерки, а не само с гасене на пожари, когато някой политик си позволи да забрави, че е призован да служи на избирателите си и на България. 

През последните месеци в България се усети хроничната нужда на невиждан граждански контрол. Как си обяснявате тези процеси – властта да я вземат хората от улицата, организирани в граждански платформи, противопоставящи се на партиите? 

- Проблемът в България е, че механизмите за контрол между властите са формални и политическата класа действа като картел, който си осигурява възпроизводството във властта, но и че управляващите ни започнаха да демонстрират прекалено явна безнаказаност. Злоупотребите станаха твърде очевидни, твърде елементарни. Естествено това провокира народния гняв, тъй като хората изобщо не намират представителност. Няма и как да я намерят, тъй като в България властта се разбира като средство за грабеж, а не като какъвто и да е ангажимент за целенасочено подобряване стандарта на хората. Решението обаче не е в радикални идеи за забрана на партии и за граждански съвети. Защо – първо защото политическата и икономическата култура в България е ниска и за това отговорност носи абсолютното неглижиране на образованието от управляващите. Съответно се генерират идеи и решения, които са напълно неприложими или биха довели до обратни резултати. Второ, няма добро разбиране за това как се избират тези съвети, тях кой ги контролира, какви правомощия имат, как се взимат решения от тях. Разработвайки всяка от тези посоки, ще достигнете до нещо, което в крайна сметка е партия – група хора, които предлагат общите си разбирания на базата на груповите си компетенции, за това как държавата да се развива и обществото решава дали да им се довери. Именно по тези съображения „Зелените“, които възникнаха именно като един граждански отпор на злоупотребите на властта, се организираха като партия – за да могат да работят за промяна на системата по начин, който наистина да работи в полза на гражданите. Решението е именно в контрола – за да се осигури, че депутатите няма да изневерят на задължението си да представляват народа. 

И нашата програма дефинира точно такива мерки: първо, строг ангажимент към прозрачност и електронна достъпност на всички протоколи и решения на държавните органи. Второ, много олекотени условия за референдуми – нека няма контрол само по време на избори. Трето – различни гаранции, че гражданите и техните обединения могат лесно да участват в изборния процес, а не да бъдат спъвани от всякакви изисквания, лесно преодолими за възпроизвеждащите се „партии на статуквото“, ако ми позволите клишето. И още нещо много важно – да се даде възможност на граждани да имат правен интерес и да могат да обжалват решения, които нарушават обществения интерес, например строителни разрешения и устройствени планове. Когато гражданите имат прозрачен достъп до всички документи на администрацията и когато е осигурено, че гласът им може да бъде чут по законен начин, тогава представителността ще се превърне в изискване, а не в пожелание. Разбира се, тук има и много работа по съдебната система, но това вече е друга тема. А нашата визия в перспектива включва – отново чрез възможностите на функционална електронна администрация – и вече реално участие на гражданите във властта, с улеснен механизъм за обратна връзка с държавните органи и с реален ангажимент за отчитането й. 

Докъде стигна идеята на протеста в България? Какви са “новите форми на човешко съществуване” след правителството на произвеждащата скандал след скандал партия ГЕРБ? 

- Протестът бе изтъкан от две основни линии – едната е икономическата безперспективност и безработицата. Другата е накърненото достойнство на хора, които си избирал да работят в твоя полза и да правят живота ти по-щастлив, да те ограбват десетилетия наред. Това, което понякога остава неразбрано, е че двете са неразривно свързани. Докато ние продължаваме да делегираме власт на хора, които са свързани с групировки, които са доказали, че не желаят и няма да работят в интерес на обществото, то винаги ще имаме високи нива на корупция и ниско доверие в държавата. Винаги ще се правят преференции на близки до властта фирми, което винаги ще води до намалена конкуренция, ниски иновации и едва кретаща икономика. „Зелените“ възникнаха именно като реакция на всичко това – на арогантния начин, по който управляващите си позволяваха да преразпределят държавните богатства по свое усмотрение, без да демонстрират, каквото и да е желание да работят за обществото. И аз смятам, че те са сериозната и автентичната алтернатива за всеки участник на тези протести, за всеки, на когото му е дошло до гуша от подигравките с волята и нуждите на гражданите. Те са единствените, чиито борби бяха доведени до успешен край и принудиха правителството да се съобрази с обществото. Мисля, че ако България бъде управлявана от родолюбиви политици, със способности и желание наистина да работят в полза на всички нас, то тогава изобщо няма да има нужда да говорим за „нови форми на човешкото съществуване“, поне на първо време. Тогава ще си припомним какво е да бъдем сплотено общество, гледащо напред с надежда и вяра. 

Кога ще бъде зряло българското общество да се занимава с каузите на “Зелените” в Европа и “български зелени” в Европарламента? 

- Бъдещото на човечеството е неразривно свързано със зелената идея. Не можем да си позволим повече да експлоатираме безсъвестно нашия дом, ако искаме да живеем добре. Друг път пред нас няма. Европа отдавна разбира това и неслучайно в последното десетилетие толкова голям акцент се дава на зелените политики и на устойчивото развитие. Колкото по-бързо го приемем за даденост и в България, толкова по-скоро ще станем модерна държава с визия за бъдещето и с международен респект, а не вечно догонваща и вечно бедна. Все повече хора осъзнават, че устойчивото развитие, хармонията и уважението между хората и към природата са път към щастието и просперитета на нашето общество. Да, узрели сме да бъдем зелени.

Интервюто взе Стоян Нешев

Публикации от автора