петък, юни 21, 2013

Нашите герои са на път, или как литературата е красота отвъд неуредиците


Стоп кадър от прословутия филм "В час с Ботев"

Преди месеци се възмутих, когато разбрах, че са премахнали разказа "Ангелинка"  от учебната програма. Роптах. И мои близки приятели знаят това. Днес някои използват глагола "режа" за велики творби от родната литература. Да режеш, би следвало да съкратиш, но не и да унищожиш. А използваният глагол "свалят" (употребен от колеги журналисти) категорично следва да значи изтривам от РАМ паметта или въобще не внушавам, не преподавам конкретни автори. Промяната била, за да се създава връзка, да не се учи откъслечно. Може би не разбирам... Навярно си мисля, че литература следва да се преподава с чувство, че именно литературата ни учи на светоусещане. Питаха ме скоро: "Че то литературата отделен предмет ли е? Не върви ли заедно с българския?". Ами, върви... Какво значи да "върви''? 

Не бивало да има тестиране по литература... Литературознанието е онзи благодат, който те оформя като мислеща личност. Ако има предмет, който ти носи въображение, който може и да те поучи, да ти покаже моделите, то това е четенето, това е литературата. Ако съкращаваме, пригаждаме, един ден ще загубим усещането си за четене и ще се превърнем само в чатещи човечета. Това е пагубно! Що се отнася до това как да се преподава систематизирано, търсете връзката между произведенията. Такава съществува в персонажите, локациите, оглеждайте се в детайлите и разказвайте на учениците си за това... 

Ето как аз въвеждам - нашите герои са на път. Използвам няколко ключови думи: път,
Учебникът на път
любов. В българската национална литературна класика героите често са на път. Именно там, на кръстопътя, те вземат своите важни житейски избори. Пътуващи с бляновете си са хъшовете, пребиваващи далеч в чужбина. Красив е светът през очите на пътуващия Алеко Константинов, който той описва в пътеписа "До Чикаго и назад". На път, сред природата, Гунчо и семейството му търсят "все по теля, все по теля" бялата лястовица. На път е и Бай Ганьо, пътуваща към други измерения е Пенка от разказа на Елин Пелин "По жътва". Пътуваща е баба Илийца от едноименния разказ на Вазов "Една българка". Пътуващ между два свята на свободата и възможната загуба е бунтовникът, който се прощава със своята майка. 


"Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи!". Нашите ученици скоро няма да разпознават от кое произведение е цитатът. Просто романът "Тютюн" - изчезва. Не е изгоден. Тежко е да се чете нещо дълбочинно. Но на възраст на прага на завършване на средно образование това да четеш Димитър Димов е напълно резонно. Защото там дишат взаимовръзките. Там е моделът на отношенията. Там светът не спи, той се случва. 


Романът "Тютюн"
Когато аз бях в дванадесети клас не само четох романа, но си търсих и допълнителни четива. Имаше едни малки вестничета, които купувах като топъл хляб от реповете. Знаете ли колко струваше допълнителното любопитство? Точно 50 ст. и красотата на безкрайното време. Тези мои съученици, за които романът се виждаше безкрайно дълъг, четяха съкратения вариант от христоматията. Знаят ли учениците, що е христоматия? Ще им разкажем ли как да разберат йерархията, защо едни постъпват така, а други иначе... Не им зовете заключения, превърнете ги в търсачи. Само когато те сами достигнат до истината, търсейки, ще разберат магията на литературата. 


"Да бъдеш или не..." - ще се превърне във висяща фраза в пространството, но за да бъде осмисляна, следва да се познае откъде извира. Е, да, но не е нужен някакъв си колебаещ се Хамлет на новото поколение. Може ли то да разбере катарзиса на личността? Може ли да осмисли самото колебание? Защото литературата, приятели, не дава готови отговори. Но тя подсказва. Тя поднася хиляди красоти от цветната градина. Всеки може да си откъсне, колкото му е нужно. Всеки може да принесе по нещичко от нея в своя свят. И точно това е магичното. Защото литературата, приятели, ни прави мислещи и търсещи. А търсещият е истински щастливият. 

Само търсещият може да се превърне в откривател. Литературата ни прави любопитни. Може ли да изгорим родната "Ангелинка" на Елин Пелин и да изберем "Ромео и Жулиета" в седми клас. Отговорът е – може. Навярно Ромео и Жулиета могат да бъдат по разпознаваеми и чрез тях можем да разкажем на учениците си за нейно величество Любовта. 


Образователният министър
проф. Анелия Клисарова
От Ботев ще ни остане само едно "На прощаване". Мили хора, цялото творчество на Ботев учи на родолюбие. Чрез "Елегия", "Моята молитва", "Борба" са възпитавани не едно и друго поколение. Едва ли разбирах посланието на Ботев, когато във втори клас рецитирах "Елегия" на празника на училището, но с времето това ми помогна. Помогна ми да осмисля, да се изграждам, надграждам. Помогна ми да разбирам. Онези трепети още дишат в душата ми. Това, че сте заложили Фотев, Борис Христов е прекрасно, но има едни връзки: връзките на душата: "....и не ти що си в небесата, а ти Боже, що си в мен, в мен, сърцето и душата." Те не бива да се изтриват. Защото някой е решил, че са демоде. В литературата няма мода. Там съществува класика и нова литература. Там диша чувство. Между буквите. 

Няма да бъдем и гости на записките по някакви си там български въстания. След време децата ни няма и да са чували за Захари Стоянов. Вапцаров ще срещнем с една "Песен за човека", а "Вяра" ще скътаме в архивите. На света са му нужни пътешественици. Такива, които да виждат и се удивяват. Да се поспрат пред нейно величество природата и едва тогава осъзнаят колко малки и нищожни сме ние. Днешните ученици няма да пътуват до Ниагара и не ще се срещнат с пътеписа на Алеко "До Чикаго и назад". Защото когато създаваш робот, е лесно той да бъде настройван. А пътуващият през редовете е успяващ, търсещ, очакващ. Той не подлежи на контрол, защото се води от търсене на интересното. Прави ли ни новата програма очакващи?  

С времето усещаш. Едва тогава разбираш защо вечерите на Смирненски са така зимни и студени и как до сянката на един фенер се крият братчетата на Гаврош. Оставете пътеписите може би ще бъде по-лесно смилаемо да поназнайваме за бай Ганя. Това е много добре. Но защо вземаме само откъса "В банята"? Точно там виждаме само едно проявление на личността, а "царица е парица" и "едните и другите са маскари" само ще се чудим като ги видим по тестовете. Може и дори да не ги свързваме с героя и гостуването му при Иречека. 

Вятърът на промените е отвял и Вазовия разказ "Дядо Йоцо гледа", и "Чичовци", и Яворовите "Арменци" и "На нивата". Никога няма да разберем истинското проглеждане, ако се крием зад стената. Затова следва да пътуваме. Пътувайте, приятели, през литературата. В нея. В часовете по български не се учете само на готови схеми как да напишем emial и CV. 


От думите на листа
Преди месеци ми казаха: "Поне ги научете да пишат молба". Ще ги научим. Ще им е нужно. Но преди това нека им диктуваме. Диктувайте, приятели, на децата си. Предизвиквайте у тях наслада от конструирането и изписването на думите по листа. Нека те знаят, че така дават живот на бялото платно. Защото си мисля, че всяка матрица, всяка готова рамка на бланка, се разбира. Но писането не се разбира, то се учи с любов и много четене... Не се страхувайте да четете! Открадвайте от нощта време. И четете, четете... 

Дирете бялата лястовица на своето извисяване, борете се с кола, пътувайте от бялото до черното. И помнете светът на литературата, е пълен със символи. За финал ми позволете да вметна един цитат от произведение, което е предвидено да не се изучава. Завършвам така с друг стилистичен отенък: "Който може, нека опише тази картина; който може, нека я фотографира, нека я нарисува!... Аз не мога!"

Яница Маринова
Публикации от автора

1 коментар: