Иван Михалев: Студентът по журналистика балансира теорията и практиката

Първата страница на в. "Труд" през последните дни

Носителят на наградата "Черноризец Храбър" в категорията "Журналистическо разследване" за 2008 г. е дипломиралият се журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски" нов главен редактор на в. "Труд" Иван Михалев.  Защитил е и докторска дисертация (2009 г.) на тема "Качествена журналистика в епохата на интернет - иновации в бизнес модела на вестниците" и с право получава титлата доктор по обществени комуникации и информационни науки към Алма матер. Автор е на книгата "Вестникът в епохата на интернет" (2010 г.). Преди да заеме поста на главен редактор на "Труд" д-р Михалев е Директор Онлайн проекти на "Медийна група България холдинг" и редактор на сайта trud.bg. Ето какво каза той пред онлайн микрофона на "Новата журналистика":

Иван Михалев

Обновяването на trud.bg не е ли преходна крачка към трансформирането на вестника само в онлайн издание? 

- Не. Категорично нямаме такива намерения. „Труд” е най-старият и най-авторитетен български вестник. Тази година се навършиха 77 години от създаването му! Това е много повече от ежедневник. „Труд” е институция. Обновяването на сайта има една единствена цел – да направим по-добър контакта с онлайн аудиторията, която е различна от аудиторията на хартиения продукт. Trud.bg има близо 70 хиляди уникални потребители всеки ден и тяхната бройка продължава да расте. Тези хора заслужаваха един сайт с по-модерна визия, с повече мултимедия, с повече форми за интерактивност (общуване с редакцията и между самите читатели), с повече новини и забавни истории, с повече справочна информация за добър старт на деня. Ние им го дадохме. 

Предвид речевата действителност – как да анализираме езика на медиите? Къде се наблюдава повече т. нар. “процес на колоквиализация” – сближаването на медийния език с езика на улицата, в пресата или в електронните медии?

- Аз бих разделил въпроса на две части – за езика на вестниците и езика на онлайн медиите. Много хора недоволстват от навлизането на разговорна реч и жаргонни изрази във вестникарския език. Това е тема и на научни трудове и дебати. Вижте обаче какво става в онлайн пространството и кой е източникът на т.нар. колоквиализация. Почти под всяка статия има десетки коментари от читатели, които са изпълнени с обидни изрази и цинизми, които минават далеч по-отвъд нормите на приличие. Това е процес, който не започва и не свършва с вестниците. Те са просто продукт, който задоволява търсенето. А търсенето, за съжаление, е такова. Вижте кои са най-популярните песни (попфолк и рап) и какъв е техният език. Вижте кои са най-популярните филми – да не би в тях да няма разговорни изрази и жаргон… 

Накъде върви вестникарският език? В затвърждаване въпроса цитирам заглавие от редакционен коментар от в. “Труд” - „Бъдещето е на аналитичния вестник, който не търпи гаменски думи”. 

- Стремежът на “Труд” винаги е бил да бъде авторитетен, интелигентен, влиятелен. Да е сериозен, без да е скучен. Да налага обществено мнение. Да отстоява каузи. Да обединява обществото около тях. Това ще продължи. 

Докъде се опира редакционната независимост? 

- Ще цитирам една мисъл на Марио Гарсия, който казва: „Пръв морален дълг на един издател е да направи продукта си печеливш”. Не можеш да имаш редакционна независимост, ако нямаш финансова независимост. В този смисъл – отговорът на въпроса ви е – редакционната независимост е толкова голяма, колкото по-независим финансово е вестникът. В последните 5 години традиционните медии (вестници, телевизии, радиа) загубиха голяма част от своите източници на финансиране. Причината не е само във финансовата криза, която стопи приходите им - когато доходите на хората спадат, съответно – потреблението намалява, което пък води до свиване на бюджетите на компаниите за реклама. Причината е в нарушения бизнес модел на традиционните медии, които в продължение на десетилетия се финансираха предимно от реклама. От продавачи на новини те се превърнаха постепенно в продавачи на реклама. Появата на интернет в края на миналия век доведе до това, че читателите масово мигрираха онлайн. Рекламодателите ги последваха. Затова традиционните медии са принудени да търсят нови източници на приходи. Те трябва да пренастроят бизнес модела си и да се научат да монетизират аудиторията си. Някои погрешно смятат, че вестниците имат по-малко читатели днес. Точно обратното – аудиторията им се е разширила в пъти. Проблемът е, че читателите вече ги четат онлайн, а там съдържанието е безплатно. Т.е. предизвикателството пред всеки издател е – как да печелиш от новата си по-голяма аудитория в интернет. 

Хартията дава ли нужната журналистическа прозрачност, която наблюдаваме повече в онлайн медиите?

Първото издание от
проекта
„Медии и цивилизации”

- Няма такова нещо като журналистическа прозрачност в онлайн медиите. Не знам какво точно имате предвид. Ако въпросът е за прозрачността на собствеността – мога да ви цитирам десетина популярни сайта, чиито собственици не са известни. Хартията дава нещо друго обаче – достоверност и ОТГОВОРНОСТ на редакцията за написаното. Неслучайно е казано – пише го черно на бяло. Ако един вестник напише клевета или лъжа, той може да бъде съден, а хартията е нагледно доказателство в съда. Същото не важи за сайтовете, където една информация може да бъде променяна десетки пъти след нейното публикуване и доказването на вина е по-трудно. Затова онлайн журналистиката е пълна с манипулации и компромати. Редакциите на утвърдени медии като „Труд” разчитат на интелигентността на читателите – всеки сам си преценява на коя медиа да вярва и от кой сайт да се информира за актуалните събития. 

Студентите по журналистика и тяхната реализация в традиционната медийна среда. Какви кадри произвеждат университетите и според Вас дава ли се достатъчно шанс на младите журналисти на сериозното поле? 

- Когато аз завършвах Факултета по журналистика, много от колегите ми смятаха, че обучението в него е безсмислено и че не помага по никакъв начин за реализацията в професията. Впоследствие, когато започнах работа в „Капитал”, си дадох сметка, че много от наученото наистина е било полезно. Моят съвет към всички студенти по журналистика е да внимават много с избора на първи стаж. Ако искат да правят добра журналистика, да изберат редакция, в която могат да се учат от професионалисти. А не да отидат в някоя маргинална медиа, където ще им дадат бележка за стажа и ще тръгнат за морето. Добрият студент по журналистика е онзи, който успее да намери баланса между теоретичната подготовка и практическия опит. Не подценявайте стажа – той е част от обучението.

Интервюто взе Елена Донкова
Публикации от автора