Изповед: Искам, майко, олигарх да стана

Снимка: Елена Донкова

Искам, майко, олигарх да стана – български и натурален. Че политици зарад’ мен земя и небо да не жалят. Та защо да нямам власт над кокошарници и въздухари. Нима народът е свиреп за чуждото безпрекословно щастие. Вечер до късно да се напивам с идиоти най-неземни. Сутрин рано да изнасилвам кумирите на тълпата. 

Искам, майко, да бъда олигарх – и ти да си ме родила българска майка юнашка. Вечер до късно да отцеубивам. И сутрин рано да ме хвалят по вестници и диплянки. Нима не съм достоен за “витрините блескави”, за протеста редовен. Остави ги, майко, нека се делят протестиращите на интелигентни и простаци. То експертите са затова да внасят смут и раздразнение. Не ща да съм вече пасивен мъченик и някой да ми слага животински емблеми. Да трая. Да умирам сред двойниците на Юда. Остави ги, майко, да се вживяват на бунтовници и революционери. 

Нима ще си напишат имената на знамето или върху герба. Искам, майко, да ме наричат мафиот и боклук. Това звучи патриотически и родно. Журналисти, майко, за мен да пишат и карикатуристи да ме окарикатуряват нейсе. Искам да съм грозен в техните очи. А ние, майко, с Бойко и Сергей братство, апостоли и революцията ще браним. С босилек и здравец ни поръси – напред, катарзисът е ценност. 

Да играем, майко, на въстания. Да градим представи за минало и история. Да пишем настоящето на стотици жълти страници. Па после, майко, ще ги стреляме с пари, тъй добитъкът се пои. И ти не гледай и не скърцай със зъби, че достойнството било важност, че “добрата” биография значела респект. Хич не им вярвай на нравоучителите – те не знаят що е бунт, що е седянка. Те са излъгани от историята, че имало демократично ДОБРО, че съдбите им били някога разбрани, че животът някога им бил нормален. Чуй ги само как говорят: “Червени боклуци”, “Мафия” и “Оставка” и после ми кажи ’де са тези “горди” названия на българското. Туй ли е тяхното морално съществувание? 

Мизерия, майко, и глад от това ми се бяга. Инак как да наследя имането на Хаджи Димитър, Филип Тотю и Стефан Караджата? Когато кротко си стоя с Волен под масата... Прощавай, майко, не плачи - олигархията е радост.

Стоян Нешев

Публикации от автора