На снимката виждаме пуйки.
Въпросът е откъде го вадят техния глас?
Фотограф: Елена Донкова
Мараба, аркадашларъ! Тази сутрин се събудих с горчив вкус в устата или е от домашната лютеница, или от компота, който пих снощи в кварталния хоремаг. Тази сутрин джангър чекмеджето ми съобщи, че със съвместна заповед на главния прокурор, министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС е създадена фейсбук страница на Сотир Цацаров за по-лесно подаване на сигнали до прокуратурата. Профилът осигурявал координация в дейността на трите институции. Не повярвах – запуших си ушите и се завих наново с родопското одеяло.
Усетих неистово чувство за “информационен глад” от телевизора. Не се сдържах – пуснах го. Две-три калдаръм кокони сабахлян си бъбрят за развей ташаци в сутрешния блок още. После дават как “луд репортер” пита празнуващи абитуриенти за новите правила при разпределението на активите на държавните предприятия в банките. С цел да каже на зрителите, че са тъпи завършилите ученици. Следват реклами. Няма новини ни за ориенталския мазен портфейл, намерен в новото Министерство на инвестиционното проектиране, ни за Националния фронт за спасението на Бойко (НФСБ).
Щракам в социалните мрежи – вътре пълно с бабаити и ефендита вдигат само гюрултия. Хем се радват, че щели да учат децата на майчино четмо и писмо, хем псуват грозно, пишейки, абитуриентките. Викам си – нужна е етика, що за народ сме. Чета друга публикация – калабалък пред Народното събрание до “Орлов мост” всеки ден. Курназ хора. Под текста сложено името РЗС за нови избори против ДПС. Бъзик си правят с мене май.
Междувременно се обръщам към телевизора и какво да видя – плана “Орешарски”. Водещи и социолози разгърнали огромна хартиена карта, че и защитените територии ги е уловила камерата. “Кадастралната карта” на плана описвала в мащаб бъдещото правителство – от тютюнопушенето по места до спортната инфраструктура на терен. И уж само в студиото говореха, но изведнъж превключиха на живо от парламента – народният представител от ДПС Делян Пеевски проговорил. Натиснах червеното копче, притесних се да не ми искат след това данък “медиа” за хабера. Аслъ да ми изкярят някой лев.
Нещо повече, във вестника пък анимирали лидера на “Атака” Волен Сидеров на кон на път за връх Околчица, а до него репортерът на телевизия “СКАТ” Тео Ангелов му крещи: “Извинисебе, извинисебе”. Баш напреднала технология във печатните издания. За друга патаклама не бяха писали, ама за сеири – бол. Та се прегръщали, та се целували в парламента, че си викали и “гор-чи-во”. Публична охрана ги вардила и под чаршафите, и на дувара. Дипломати с досиета зорлем щели да редят конструктури. Баджаци, фуражки, чукундури – всичко на показ, ама не се ядяло.
Дядо ми прекъсна сутрешния осведомителен бюлетин, искал виц да ми разкаже. Пришпори ме. И започна: “Знаеш ли защо в. “Правда” е струвал две стотинки, а в. “Работническо дело” – три?”. “Откъде да знам, дядо, аз съм дете на прехода и се развивам по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, отвърнах му. “Заради превода, момче.”, завърши анекдота си той.
Стоян Нешев
Няма коментари:
Публикуване на коментар