Любим лозунг на част от протестиращите
Снимка: Елена Донкова
Протестите срещу правителството на Пламен Орешарски не стихват вече 22-ри ден. Докъде ще стигне вълната на недоволството и какво отприщи гражданите да застанат лице срещу лице с политическото статукво. Какъв знак ни дава Харта 2013? И кога медиите са били свободни? В рубриката “Пред микрофона” говори председателят на Клуба на стипендиантите на Фондация “Конрад Аденауер” и политолог Димитър Ганев. От 2 години той работи и като политически анализатор в института “Иван Хаджийски”.
 |
| Димитър Ганев Снимка: личен архив |
- Назначението на Делян Пеевски за ръководител на ДАНС показа плашещо непознаване на обществените настроения от управляващите. Лесно можеше да се предположи, че подобно кадрово решение ще взриви социалната обстановка. Това правителство започна с много крехко обществено доверие. На първо място, на 12-ти май станахме свидетели на най-ниската избирателна активност от началото на промените. На второ място, близо 900 хиляди души, които гласуваха на изборите останаха непредставени в 42-то НС. Социалната база върху което стъпи правителството бе много тясна. И въпреки, че управляващите стъпваха по много тънък лед, още в първите седмици те пуснаха цял танк върху леда с назначението на Пеевски. Добрата новина в случая е, че това показа нетърпимостта на гражданското общество на срастването на държавата с олигархията, което е първата стъпка към изграждането на нов, коренно различен модел от досегашния.
От старите римляни знаем, че за да се осигури лоялността на населението, са необходими panem et circenses – “хляб и зрелища”. Как ще си обясните отношенията между протестиращите и властта, след като лоялността към правителството и парламента е почти изхабена?
- Римската мъдрост, за която споменавате, стана особено актуална още в предишния мандат. При Борисов понеже нямаше „хляб” (икономическа стагнация) имаше „зрелища” (шумни полицейски акции). Това даде ефект, поне в началото на мандата. Това, на което ще разчита Орешарски, е тъкмо обратното – повече „хляб”, отколкото „зрелища”. Първите стъпки на кабинета говорят в тази посока, а именно повишаването на социалните разходи, разплащане с бизнеса, или грубо казано – вадят торбата с парите. Това ще е концепцията на Орешарски за „купуване” на лоялността към правителството.
Ако трябва да обобщим – що за система е управлението в България през последните години? Основните акценти май падат върху “изтърканите и измачкани” образи на премиер, ритащ “мачлета”, репресирани прокурори, подслушвани министри, медийни босове, влиятелни кръгове и подчертаното задкулисие?
- Към този модел обаче трябва да прибавим и един протестен процес. Казвам неслучайно процес, защото тези характерни белези за системата на управление от последните няколко години са съпътствани през цялото време и от перманентен протест – като започнем от 2012 г. с протестите за АКТА, ГМО, Шистов газ, „Орлов мост”, минавайки през февруарските социални протести и достигайки до настоящия протест, за който все още не можем да дадем крайна дата. Това може да ни говори само за едно – ние не сме съгласни с тази система. Искаме нова. По-добра.
Докъде според Вас ще стигне вълната на протестите? Нови избори ли и по какви правила? Може ли да се отмести закостенялата конфигурация ГЕРБ – БСП – ДПС – “Атака”?
- Динамиката на събитията е толкова силна, че е изключително трудно да се прави прогноза докога ще има протести, или докога ще издържи правителството. Дори и тези протести да стихнат в следващите седмици, то евентуален нов гаф на управляващите може да изкара отново тези хора на площада, а може би дори и повече. При нови избори конфигурацията може да се промени. Има огромен вакуум за нови проекти както в дясно, така и в ляво. При нов вот НФСБ може да замени Атака като националистическия субект в 43 НС. Процесите на обединение в синьо също задават добри шансове на т.нар. „Реформаторски блок” да получи своето място в новия парламент.
Преди няколко седмици беше публикувана Харта 2013, която предизвика различни обществени реакции. Какво мислите за нея – навременна ли е нейната поява и докъде водят такива граждански действия?
- Идеята ми изглежда смислена. Имаме нужда от подобни документи. Добра или лоша, това на този етап е единственият текст, който формулира някакви цели и задачи пред обществото. Хартата е важна и от друга гледна точка – това е първата намеса на интелигенцията в нашия политически и обществен живот от много години насам. Тя в последно време беше натикана в ъгъла, безгласна буква. Нейната намеса сега може да бъде едно добро начало за завръщането й.
Какъв е Вашият коментар за “медийната политика” днес – нахлуването на лидера на “Атака” Волен Сидеров в Националната телевизия, изявлението на председателя на Народното събрание Михаил Миков за “медиен контрол” при отразяване на антиправителствените протести и своевременното напомняне от международната организация “Репортери без граници”, че сме на 87-мо място по свобода на медии за 2013 г.?
- Медиите са поставени под силен натиск. Но това не е от днес. Това явление доби особено големи размери при управлението на Борисов. За жалост тази тенденция не е прекъсната и от този кабинет, а изказването на Михаил Миков беше много непремерена стъпка. Зависимостта на медиите от държавни средства, основно по европейски програми ги прави в повечето случаи “слуги” на властимащите. Това е едната страна на проблема. Другата е огромната концентрация на медии в ръцете на няколко мощни икономически кръга, които използват своите вестници и телевизии за защита на тесни икономически и политически интереси.
Интервюто взе Стоян Нешев
Публикации от автора
Няма коментари:
Публикуване на коментар