Фотограф: Елена Донкова
Къде е затворена котката в експеримента на Шрьодингер, който цели да покаже кога системата престава да съществува като смесване на две състояния и избира едно конкретно? Котката е залостена в затворена кутия. В нея има и механизъм, съдържащ радиоактивно ядро, и отровен газ. Условията показват, че изходът е един – котката е жива или мъртва, но не живо-мъртва.
Тогава зададохме ли си въпроса: “Какво искаме от медиите?”. Протестната ситуация изисква модел преди отразяване на събитието от “триъгълника на властта”. А защо реципиентите подбират медиите по консуматорски причини? Искаме ли да ни предават идеи и оценки, или норми на мислене и поведение, благодарение на които да съществуваме в системи? Предпочитаме ли медиите да ни снабдяват с информация и така ние да се ориентираме? Или желаем “продукти” за лечение и разтоварване? Ако не искаме – не гледаме, не слушаме, не четем. Изречението звучи просто, но състоянието постига зейнали попръжни на платени и безплатни.
 |
| Фотограф: Елена Донкова |
Ако нашето общество към момента се нуждае от интендант (лице, обикн. в армията), или казано по друг начин от овластено лице, което да ни снабдява с храна. То презумпцията е изпълнена. Телевизорът ще изрича умопомрачителни словосъчетания “о, колко си хубава” към жените и жежки стенания “пич, можеш и по-добре” към мъжете.
Следва мисълта: “Къде е Орешарски и къде са му назначенията?”.
Казахме ли на журналистите, че не можем да разберем техните репортажи или текстове за #ДАНСWithMe, че тезите им не са утвърдени? Наругахме ли ги за тяхната морално-етична гледна точка? Изпитният тест за журналистика се определя при подредбата на лицата. Дай на журналиста да нареди по значимост патриарха, кмета на София, президента, председателя на Народното събрание, премиера и вицепрезидента и му гледай сеира. Не ми се мисли, ако сбърка.
За повече правда можем да пренапишем властта с избори. Казано по антонстрашимировски отношението на българина към властта е “пъклено честолюбие”, казано понастоящем – платено. С диалог зад дувара бюстът на властта не се уголемява.
Диалогът обаче не е модерен, още повече ако се състои на терена на обществената телевизия БНТ. За такъв се засуети премиерът Орешарски с участниците в антиправителствените протести Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда, режисьора Стоян Радев, проф. Георги Близнашки, както и Асен Василев, икономически министър в служебното правителство. В такъв протестен момент копнееш да чуеш звук поне, някой да ти подскаже, че светът не е загинал.
Орешарски и компания изпитаха синдрома “Андрешко” да не би тези хора да проявят покорство и съобразителност. А след това пред останалите протестиращи да изразят враждебността си към кабинета и подкрепящото го “мнозинство”.
И докато борбата за котката тече за живот или смърт, то експериментът сигурно може да приложи и за медиите. Тъй ще се разбере де е правотата. Само че в кутията изберете демократичен механизъм. И не забравяйте! Ако ядрото се е разпаднало и медиите са мъртви, не следва ли катарзис? Но ако ядрото не се е разпаднало и медиите са живи, не следва статукво...
Стоян Нешев
Няма коментари:
Публикуване на коментар