Снимка: Елена Донкова
Как се развиват политическите процеси, погледнати от студентската плоскост? На този въпрос отговорите потърси Стоян Нешев със студента по политология и председател на студентското сдружение „ЕГО ПОЛИТИКО” Любомир Милошев.
С какво разполага „ЕГО ПОЛИТИКО”, за да сътвори целта си – гражданинът да бъде част от политическата сцена сред студентите?  |
| Любомир Милошев Снимка: личен архив |
- Последно ние от „ЕГО ПОЛИТИКО” заедно със САИМО – организацията на студентите по „Международни отношения”, организирахме традиционна викторина по политически идеи сред първокурсниците. Дейностите на „ЕГО ПОЛИТИКО” са свързани с провеждането на кръгли маса, научни конференции и младежки проекти за изследване на политическите процеси. Идеята ни е да привлечем младите студенти – тези от първи и втори курс, за да участват в развитието на гражданско общество.
Разпознават ли ви студентите?
- Всеки е добре дошъл! Който смята, че може да допринесе нещо за „ЕГО ПОЛИТИКО” и да получи обратна връзка от „ЕГО ПОЛИТИКО” да заповяда.
Събудено ли е студентското гражданско общество след събитията през 2013 г.?
- Още през февруари и март тръгна събуждането покрай Националното представителство на студентските съвети (НПСС), когато имаше мероприятия с Христо Стоичков. Сега настана пиковият период във връзка с окупацията. Колкото повече студентите участват в дневния ред на обществото, толкова по-добре.
Какви са последствията според вас в качеството ви на студент по политология – процесът на окупацията в университетите претърпя провал или изживя катарзис?
- Според мен окупацията посъбуди протестите срещу кабинета „Орешарски”, които бяха замрели. Смятам, че самата „окупация” се изчерпа, неслучайно и тук в нашия университет УНСС бе освободена залата, остана само „частична” окупация в Софийския университет. Познавам някои окупатори – те са либертарианци. Мисля, че е по-добре всеки от „Ранобудните” да излезе и да каже какви са му възгледите дали са партийни, либертариански или десни. Нека се оповести, че тези хора не споделят еднакви ценности. Аз ги подкрепям в тяхното начинание и не съм либертарианец, но смятам, че може да се измисли нещо по-адекватно. Като политолог ще цитирам Кант, който е казал, че връзката между политиката и морала трябва да бъде базирана на правото. Т.е. не може, окупирайки и пречейки на хора да си провеждат нормално занятията, да казваш, че правиш нещо значимо. Положителното е, че така събираш внимание и после чуваемост.
 |
| Кадър от окупирания СУ през ноември Фотограф: Елена Донкова |
„Ранобудните студенти” натрупаха обществено внимание, придърпаха и медийния интерес. Докъде ще стигнат, вече искането за оставка се смесва и с по-конкретни претенции към властта?
- Надявам се да го няма при тях синдрома от 1990 г. и 1997 г. По-известните ни тартори от онези години по някакъв начин влязоха и те в статуквото, срещу което към онзи момент са се борили. Дано не се повтори същото. Към момента се създава перфектна ситуация за кариерно развитие на някои от лидерите на „Ранобудните студенти”. Въпросът е дали те ще се облажат от цялата ситуация, или ще се опитат да използват общественото внимание за нещо полезно.
А да се съсредоточат в политическа партия?
- Те си действат като политическа организация. Стана модерно обаче да се говори в България за безпартийни управления и крах на партиите. Но партиите са единствената реално организационна структура, която да може управлява. Ако искат „Ранобудните” да участват в работата на институциите – да го направят. Всички знаем, че протестът не е форма на управление.
„Ранобудните” заснеха клип с пияни професори, обявили се по-рано против окупацията, и го разпратиха до медиите. Така ли се громи опозицията с компроматна игра в медиите?
- Наричам я „етикетна война”. Аз преминах през този период, когато обсъждахме в нашия университет дали окупацията е подходящ метод. Бях наричан от „Ранобудните” - „комунистическа свиня” и „червено прасе”. Усеща се нетърпимост към чуждото мнение от тези студенти. По този начин те се капсулират и пред тях застават говорители като проф. Калин Янакиев например. Безмислена беше акцията с клипа на пияните преподаватели, не е това главният проблем. Не казвам и че е етично да се пие в университета. Не мисля, че трябва да се ходи след всеки, мислещ различно от теб, с камера. Да го гледаш дали ще стъпи в локвата и после да го шантажираш.
Та как се прави морал? Изобщо изтърка ли се съществителното „морал”?
- Всеки срещнат в студентските или политическите среди ще каже: „Аз се боря за морал”. Моралът се превърна в общо понятие, което застана като щит. С такива изпълнения обаче започна да пада този щит все повече и повече.
Проби се и бетонът в УНСС чрез обстановката на протестните действия на „Ранобудните студенти”. Ректорът Стати Статев обаче изпъди студентите в чужбина. Редно ли е?
- Въпреки че съм против окупацията, не смятам, че ректорът на УНСС подбра най-добрия си речник към окупиращите. С такива думи се засяга цялата студентска общност. Ако е бил емоционален, позицията, която заема налага да си контролира емоциите. Самите студенти тук в УНСС не реагираха звучно на думите на ректора, защото имаха проблем със сградата на Новия корпус и чакаха ново разписание.
 |
| Снимка от лекция на доц. Блага Благоева организирана от ЕГО ПОЛИТИКО в УНСС Фотограф: Елена Донкова |
В медиите се казва, че цари тихо подчинение в УНСС и затова студентите не били активни в окупационните действия. Какво мислите?
- Подчинение – не. По-скоро незаинтересованост у някои студенти за това какво се случва в 2006 аудитория (б. р. залата, която окупираха студентите в УНСС). Това, че не участваш в окупацията, не значи че не си заинтересован. Аз не участвах, но непрекъснато следях какво се случва в окупираната аудитория в нашия университет. Ние, студентите от организациите, сме активни и допринасяме за буден живот в УНСС. Съжалявам обаче ако името на УНСС е омърсено след процесите на окупация и контраокупация в последните месеци.
Интервюто взе Стоян Нешев
Няма коментари:
Публикуване на коментар