Васил Левски

Снимка: Българска история

И ето сред градини от изтичащи дни, 

сред полета от неосъществени мечти, 

сред лозя без плод, 

сред пано без брод. 

Пак един въпрос стои... 

Тихичко мълчи и само покрай нас кръжи. 

И ще се намери ли някой, който ще осъзнае онова НАРОДЕ???? 

Или още въпросителни мисълта ще роди? Кой знае...? Утре 

зората нови въпроси ще проследи, а той все същият стои! 

Обесиха Васил Левски! Ох! 

И ето над ширните градини, 

извисен до небесата кръжи един лик - 
този на Апостола, велик! 

Дали живота силата на личността ще може отреди 

и достойно място сред новото поколение очертае с висини? 

Сред шуми и забрави на ламтеж по игри. 

Какво ще кажеш, братко - дали? 

Дали празните шепи ще напълнем с идеали и мечти, 

но онези чисти, които не само Вазов ще отличи, 

а по-късно опише и разпространи! 

Дали под износената аба ще тупти сърце 

на справедливост и правда човешка една? 

И тъй далеко и близко си ти - 

с поглед светъл и чист. 

Край здравеца ухае на есенен лист... 

И боже, ако има милост една - 
кажи им да помнят неговите дела! 

И дано зачева всяка майка по таз земя 

чедо, на чието чело да пише: Правда и Свобода! 

Дано по дългия път мъжът се върне без студ... 

Дано и таз зима отмине така, за да се роди пролетта! 

И тогаз не плач да пълни небеса, 

а радост, майко, че и днес продължават неговите дела! 

Какво ли значи на рамото си да носим прахта, 

и таз юнашка сила побира ли се в дланта? 

Навярно въпроса 

в тефтерчето - иглика, скоро ще намери своята страна, 

навярно ще се родим, за да отворим сетива... 

И тогава преходността на времето ще разберем, защото не то 

е в нас, а ние сме в него... 

Затуй, че някой ден ще носим в сърцето 
– гордостта и смелостта! 

Аз вярвам не е далеко...

Яница Маринова

Публикации от автора