Човекът, който произвежда, докато други се разпореждат с произведеното от него, е роб. Айн Ранд
Либертарианството е политическа идеология, а основната политическа ценност е индивидуалната свобода. Наблягането на „политическа“ не е случайно – либертарианците сме наясно, че хората са различни и че различните хора не ценят нещата по еднакъв начин. Това е само част от дефиницията за либертарианство. По същество понятията свобода, отговорност, конкуренция, пазарна икономика и либерализъм тълкуват симпатизантите на „Българско либертарианско общество” (БЛО). Организацията, която разпространява целите на либертарианството и се грижи на либертарианската мисъл от икономиката през етиката до философията в България. Обединяват се младежи от различни градове и университети.
В „Пред микрофона” отговорите на въпроса има ли либертарианството почва у нас търсим от създателя на БЛО икономиста Стоян Панчев и сподвижника на свободната идея Аркади Шарков.
Как възниква идеята за създаването на „Българско либертарианско общество”?
 |
| Стоян Панчев Фотограф: Елена Донкова |
Стоян Панчев: Всичко започна с персонален контакт. Аз се занимавах с либертарианство, още докато учих във Великобритания. В моя университет бях основал либертариански клуб. Пренесох идеята сред моите приятели в България. Разпространявахме си информация във фейсбук страница, последваха неформални срещи и дискусии и в момента сме стигнали до това, че организираме месечни лекции в заведения. Един от следващите ни проекти е да отворим организацията за членове. Всеки, който има желание, може да бъде член на нашата организация, т.е. този, който харесва идеите на либертарианството. Предстои ни дискусия на 5 март с гост Красен Станчев, популярен икономически коментатор и основател на Института за пазарна икономика. Ще обсъдим какво е това да си мажоритарен депутат в България във връзка с евентуалния референдум. Предстои да говорим за Bitcoin – криптовалута, която се движи в икономическите и технологическите среди. Интернет валутата виждаме като алтернатива на централните банки, затова че именно те монополизират предлагането на пари. Като цяло дейността ни е просветителска. Казват ни, че идеите на либертарианството са много хубави, но повечето хора не са ги чували досега. Просто не е имало организация, която да ги представи в тяхната цялост. За такъв вид клубове и разпространение на тези идеи има едно движение, дошло от Щатите през 2008 г.
 |
| Аркади Шарков Фотограф: Елена Донкова |
Защо не се чува за либертарианството?
Аркади Шарков: Всичко започва от обучението. От най-ранна детска възраст до висшето образование. И тъй като все още образованието не е достатъчно реформирано да позволи теории, различни от тези на досегашното статуквото. Може би и на много хора е говорено за либертарианството и за свободния пазар, но в негативен аспект, защото не се харесва на икономическите интереси. Както и самата държава няма интерес да популяризира нещо, което частично я отрича.
Защо либертарианството не е анархизъм?
Аркади: В либертарианството има много течения и всеки може да избира това, което да следва. Идеята е, че човек трябва да се чувства свободен. Това да си взаимодейства с други хора, без да им вреди, в икономически и социален аспект.
Плаши ли свободата?
Аркади: Да, сигурно. Дилемата в случая е свобода или сигурност. Това дали човекът иска да бъде управляван, или сам да се грижи за себе си. В по-голяма степен хората избират сигурността пред това да бъдат свободни.
Обаче в края на миналата година организирали се студенти („Ранобудните студенти”) поискаха май свобода, която се извиси до морал в политиката чрез оставката на кабинета „Орешарски”, но не заявиха политическите си пристрастия. Докъде стигна тази борба?
Аркади: Когато започнат студентите да излизат с подобни искания, то те се превръщат в партийни искания. Това или привлича, или отблъсква хората. Те като студенти, борещи се за висшата цел – морал в политиката или оставка на правителството, трябваше да отстояват само за това. Със сигурност е имало примесени партии към тях, доколкото ми е ясно. И вътре (в университета – б.р.) имаше хора, които бяха партийно обременени.
Две окупации на Софийския университет, медиен бум и сега се скриха. Наближи ли промяната от студентите?
Стоян: Падането на кабинета не е грандиозна промяна. Намирам за наивно това да искаш морал в политиката, защото тя по дефиниция не е морална. Да си политик по Вебер, значи да взимаш, използвайки монопола на държава върху насилието, да събереш едни пари от всички нас, които работим, и да ги използваш според твоите виждания. Това не може да е морално по никакви обстоятелства. Включвайки се в някаква пищна акция, има ефект, но той е краткотраен. Това се вижда и от предишните окупации. Плюс може да има за лидерите на окупацията, ако успеят да влязат в политиката. Ако целта на събирането беше следвана – оставката на правителството, не трябваше да се занимават с разговори по други теми.
Появяват се крайнодесни партии сигурно за повече възход и стабилност. Да се притесняваме ли от тях?
Аркади: Трябва да разберем причината за самото им създаване. Притеснението идва оттам, че те като крайнодесни и националистически имат популистки искания. Играят с лъжи, за да постигнат целите си. Пример за това е една партия („Атака” – б.р.), която споделя, че златото в България се изнася навън и едва ли не ако си го върнем. Веднага икономиката ще процъфти, заплатите ще станат 1 000 лв. минимално, а пенсиите – 500 лв. И проблемът е, че все повече медии дават трибуна на тези формации, а все по-малко медии дават дебати между тези хора и експерти, които могат да оборят популистките им изказвания.
 |
| Журналистът Христо Христов (вдясно) на либертарианска среща в разговор за непознатите истории на социализма Снимка: UNWE Libertarian Students Club |
В последните седмици надделяват крайностите в общественото пространство, но преди това – преглътнахме ли ксенофобията? Последното меле с чужденец беше в края на миналата година.
Аркади: Ксенофобията се породи от националистическите медии, които се използваха да насаждат омраза срещу бежанските вълни. Както и от парламентарната трибуна се говори, че всички са терористи. Не бягат от война, а идват тук да се облажат от нашата „велика социална система”. Ето тези лъжи създават причините за междуетническо напрежение.
Отново към свободата, но на медиите. Международното проучване на „Репортери без граници” ни закопа на 100-ното място по свобода на медиите за 2013 г. Защо медиите са несвобдни?
Стоян: Причината е държавата. Една банка контролира повечето медии, защото е получила от политически фигури огромно количество държавни пари. Този вид олигархия, който води до липсата на свобода в медиите. Смисълът да имат тези медии е да ги използват за политическо влияние, чрез което да придобият още пари, с които да купят медии. Това е цикълът. Политическо влияние – пари – медии – още политическо влияние. Просто е, медиите са сладки придобивки.
Интервюто взе Стоян Нешев
Няма коментари:
Публикуване на коментар